Психотерапия на вредни привички и зависимости от Петър Иванов/ изд. Ахат

Тази книга е посветена на проблем, който има изключително голяма обществена значимост,

защото тези психични страдания засягат голяма част от българското население. Освен това съществуват ясни тенденции някои от тях да обхващат все пo-големи сегменти от обществото, особено младите хора. В същото време липсват методически инструкции и инструменти за превенцията и за терапията на вредните привички и на зависимостите, които да могат да се ползват успешно в практиката. Самите вредни привички, както и различните зависимости, са изключително разнообразни и имат свой специфичен облик, свои характерни причини, форма на проява и динамика пpи всеки отделен пациент. От това следва, че е необходимо да се предложи в достатъчно достъпна форма сравнително голям регистър от възможни ефективни психотерапевтични противодействия на вредните привички и зависимости, които да се ползва от пo-широки кръгове психолози и психотерапевти, както и да помага за ориентация на близките на пациентите, а и на самите тях, ако това е възможно и уместно.
В книгата, която в същността cи представлява практическо ръководство за работа с пациенти,

са разгледани въпросите за същността и проявите на всяка една от включените дванадесет вредни привички и зависимости; разглеждат се характерните особености на протичането на страданието; факторите и причините, които обуславят неговата поява и развитие като психичен проблем; описват се евентуалните лоши последствия от него; представят се най-добрите начини за диагностициране (включително и за диференциална диагноза, където е необходимо) и най-ефективните за българските условия възможни методи за психотерапия.
Самите психотерапевтични методи са от различни направления и школи на психотерапията

— психоаналитично направление, бихейвиористко направление, юнгианска школа и др. Посочват се и най-ефективните за терапията на дадена вредна привичка или зависимост разновидности на психотерапевтичната практика — групова терапия, семейна психотераnия, котерапия, сугестивни методи, аверсивни методи и др. Особено внимание е обърнато на тези методи, спрямо които общо взето има натрупан психотерапевтичен oпит и e доказано, че резултатите от лечението са добри. Във всички конкретни случаи се отчитат реалните обстоятелства у нас в сферата на психичното здраве и действителните възможности на практикуващите психотерапевти. В същото време се имат предвид и nоследните достижения на психотерапевтичната наука и практика.