Размисли на един екскурзиант. Избрана проза от Лусио Викторио Мансиля / Ерго

Нашите деди са имали едни деца, направо да ти падне шапката. Достатъчно е човек да хвърли поглед на ония, които са се сражавали през Войната за независимост и Гражданската война. Може би са живели с повече въздържание, не са преяждали и препивали като нас, не са прекалявали с всевъзможни вещества; може би са си лягали и са ставали по-рано; може би не са били толкова разпуснати и разюздани като нас. Сигурно са имали своите главоболия (нали все пак са хора), но като че ли в крайна сметка съпружеската дан не е била за тях някакво изключително жертвоприношение, след като не са имали представа от разделните легла и спални и други модерни прийоми като онези, за които разказва Балзак в своята „Физиология на брака“.
Каква ли може да е причината?

***
Ако се замислите, ще видите, че на този свят (единствения, за който мога да говоря с известни познания) живеем повече с илюзии, отколкото с реални факти. Следователно, увеличавайки илюзиите, разкрасяваме съществуванието, доколкото това е възможно…
– Л. В. Мансиля

Тонът на Мансиля лесно може да бъде разпознат: той е разговорен, разчупен; понякога непочтителен; случва се да прибегне до някоя повече или по-малко лична подробност; изложението е разпокъсано и лесно се отклонява; в него се парадира с ерудицията, като никога не липсва чувство за хумор, както не липсват надменност и ексцентричност.
– Наталия Креспо

***
Аржентинският писател Лусио Викторио Мансиля (1831-1913) може да се нарече Баща на съвременната аржентинска литература. Приживе е известен като най-словоохотливия човек в Аржентина и, подобно на Монтен, оставя в книгите си яркия отпечатък на своето време, като използва ироничен и жив език и свободни асоциации.
Мансиля започва писателската си кариера съвсем млад и литературната му култура е допълнена от усет към съвременното и експериментален дух, който го тласка към съчетаването на автобиографични с философски и фан-тазийни елементи. Намира признание както в елитните салони и индианските колиби, така и на международните политически конференции. Без 9а играе централна роля в историческите процеси, Мансиля запазва остър поглед върху тяхното развитие. Енциклопедичните фрагменти, събрани в настоящата антология, са доказателство 3а неуморните творческите търсения на автора и дързостта му на неуморен пътешественик в света на идеите.

Брой страници: 170; меки корици