Речник на психоанализата от Жан Лапланш / Колибри

Представяме на българския читател превода на второто издание на един от най-известните речници на психоанализата, появил се за първи път през 1967 г. и издаден впоследствие на 17 езика. В него авторите си поставят задачата да анализират „концептуалния апарат на психоанализата, а именно – съвкупността от понятия, които тя постепенно изработва, за да отрази своите специфични открития“. Намерението им е да осветлят първо началния смисъл на понятията и те съответно се насочват преди всичко към понятийния апарат на Зигмунд Фройд. Стремежът им е не толкова да инвентаризират изчерпателно езика на психоанализата, колкото да се задълбочат в смисъла на понятията и проблемите, свързани с тях.

ПРЕДГОВОР КЪМ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ

Във второто издание на „Речник на психоанализата“ бяха нанесени някои поправки. Една част от тях са свързани с идеята да се избегне предлагането на много варианти на един и същи термин, за да може да се утвърдят тези, които смятаме за най-удачни. Например в превода на „отказ от реалността (отказ да се приеме реалността)“, където като алтернативен термин фигурираше „отхвърляне на реалността“ (стр. 262 от първото издание), решихме да оставим само алтернативния термин. Също така като превод на „аcting out“, за който в речника има две статии – на стр. 21 и на стр. 303 в първото издание – решихме да остане само „преминаване към действие“.

Премахнахме неологизма „фантазъм“, който бяхме въвели за означаването на несъзнавана фантазия, защото преценихме, че е подвеждащ и няма причини да не се използва съществуващата в говоримия език дума „фантазия“.

Заменихме някои термини, като например „опиране“ с „анаклиза“ и „отменяне“ с „анулиране“, защото – макар и да са чуждици – новите термини са утвърдени в психоаналитичната литература.

Нанесохме и някои други, по-незначителни поправки.

Бих искал да изкажа дълбока благодарност на д-р Николай Колев, психоаналитик обучител от Шведското психоаналитично дружество, който от дълго време е ангажиран с развитието на психоанализата в България и има неоценим принос към обучението на българските психоаналитици. Д-р Колев прегледа внимателно първото издание на речника и даде своето мнение за необходими промени. Голяма част от корекциите във второто издание са препоръчани от него.

Доц. д-р Никола Атанасов, декември 2013 година

Жан Лапланш (1924 – 2012) е френски автор, теоретик и психоаналитик. Преди да стане психоаналитик, е следвал философия, социални теории и медицина. Написал е множество трудове по теория на психоанализата. Главният му принос е към теорията за първичните фантизии за съблазняване, както и работите му върху психосексуалното развитие. Бил е президент на Френската психоаналитична асоциация както и заслужил професор в Университета Париж VII.