Свобода от Джонатан Франзен/ изд. Колибри

Най-значимото литературно събитие за 2010г. в САЩ!

„Свобода“, дългоочакваният нов роман след големия успех на „Поправките“ (носител на национална награда на САЩ за литература, 2013), разказва историята на Уолтър и Пати Бърглънд, едно типично семейство от американския Среден запад. Чрез фабулата на този съвременен любовен епос, пресъздаден с размаха на „Война и мир“ (неслучайно критиците обявяват Франзен за „американския Толстой на ХХI в.“), Франзен прави прецизна дисекция на американското общество и неговите големи провали в първите десетилетия на новия ХХI в.: икономическия и нравствен упадък, замърсяването на природата, войната в Ирак, пренаселването и поставянето под въпрос на бъдещето на планетата. Хитроумно, сърдечно и умело, този „образец на лирическия реализъм“ улавя пулса на днешния живот и с игрив, трагикомичен поглед разкрива основното напрежение между изкушенията на личната свобода – основната ценност на американската мечта, и поемането на отговорност не само пред себе си и най-близките, но и пред бъдещите поколения.

Джонатан Франзен е американски писател. Роден е на 17 август 1959 г. в Чикаго, Илинойс, но израства в предградията на Сейнт Луис, Мисури. Завършва „Swarthmore College“. Живее в Манхатън и пише за списание Ню Йоркър. През последните десет години американската и световната литературна критика го обсипва с отличия и адмирации. И има защо. Франзен е е автор на четири романа – „Поправките“, „Свобода“, „Силно движение“ и „Двайсет и седмият град“, два сборника с есета – „Още по-далече“, „Как да бъдеш сам“, една автобиографична история – „Зона на неудобство“, и впечатляващ превод на „Пролетно пробуждане“ от Франк Уедъркинд. С появата обаче, на романа „Свобода“ (2010) името Джонатан Франзен се превръща в сензация!

„Романите „Поправките“ и „Свобода“ са шедьоври на съвременната американска проза. Двете книги имат много допирни точки. Франзен е създал обемисто, сложно и внимателно организирано четиво – средоточие на всички наболели теми в съвременното общество. Изглежда че е неизбежно всеки от нас да защитава своите лични свободи (фраза, която Франзен използва смело, съзнавайки идеологическата импликация), без да се стига до сблъсъци с други хора, които… правят същото.“
Ню Йорк Таймс