Службогонци. И най-мъдрият си е малко прост от Александър Островски / изд. Паритет

Иван Вазов е министър на народното просвещение от 1897 до 1899 г. След това се оттегля от политическия живот за доста дълъг период, а през 1900 г. излиза пиесата му „Службогонци“. Лошият опит, натрупан за тези две години в министерското кресло, му дава много материал, който той превръща в комедия. Великите писатели знаят, че надсмивайки се над случващото се, то по-лесно ще достигне до публиката, а иронията и сарказмът само ще подсилят въздействието на историята.

Александър Николаевич Островски (1823-1886) е руски писател и драматург, един от създателите на руския национален театър. Автор е на повече от 50 пиеси. Мъдрият герой в пиесата „И най умният си е малко прост“ е младият човек Глумов, Егор Дмитрич. Глумов си води таен дневник, в който описва мнението си за своите покровители, от които зависи професионалната му кариера и изгодната му женитба с богата госпожица.

В края на пиесата Глумов стига да извода, че „И най-мъдрият си е малко прост“, защото някой е откраднал дневника и му е дал публичност, с което героят е разобличен като лицемер. Засегнатите от героя, които не са по-различни от него, все пак единодушно стигат до заключението, че господин Глумов е делови младеж и след като скандалът отшуми, трябва отново да го приласкаят към себе си.

Брой страници: 224; меки корици