Слънцестоения над Черната река от Калоян Праматаров / СОНМ

Книгата обединява текстове, писани по време на едногодишния престой на автора в македонската столица Скопие. Те се основават на археологическия контекст, градската мистика и влиянието на градската среда върху индивидуалната самопонятност.

В еклектиката на града границите между епохите и гледните точки се размиват, за да очертаят абсурдността на утвърдените предразсъдъци и да представят емоционалното състояние на индивида, който сякаш единствен има значение. Няма преди и няма след. Има само тук и сега, а трите земетресения, разрушили на три пъти до основи селището през II, XVI и XX в., са оста, по която наблюдателят започва трудоемкото изкачване от Долната към Горната земя, за да провиди колективните травми и трагизма на човешката участ.

Късноантично слънце, потъващо зад виненочервени облаци. Дълбоки тъмнозелени гори. Три танцуващи женски силуета при извора на Аксиос. Плисък на вода. Радостни писъци. В сумрака край брега: захвърлени сребърни съдове, препълнени с горски дарове подноси, пияни сатири, надуващи флейти и рогове. На светлината от бронзов канделабър – Сабазий, заиграл се с раннохристиянските светци на въплъщаване. Религиозен синкретизъм на шега. Проява на сарказъм в борбата за оцеляване. Въвлечен в мрачната игра, докато препускал из човешкото съзнание, богът конник изгубил вярната змия. Любовта на живота си. Иронията на съдбата го принудила да убие любимата с копие. В момента на смъртта си тя се превърнала в черна река. Златен ореол заблестял над главата му. Слънцестоение.

Из книгата