Съчинения в десет тома том 2: Под нашето небе (стихотворения и поеми) / (твърди корици) от Иван Вазов/ изд. Захарий Стоянов

Неговото дело ще чака още вдъхновената преценка, която му се дължи. Неспокойните години не са атмосфера за едно пълно, дълбоко проучване, достойно за него. Нашите спомени днес не идат с тая претенция. Те са само материал, свидетелстване, отговор на въпроси, които всеки от нас е отправял към себе си. Какво ни даде той? Какво остави на поколенията след себе си?

Преди и над другото той ни показа как се обича отечеството – всичко, което се събира в тая дума: земя, хора, история, традиции, съдба. Обич, може би донякъде елементарна, стихийна, пламтяща, неизчерпаема, сляпа, но която и когато греши, блести с трагична чистота, защото е обич, а не омраза. Донесе ни патоса на тази обич – пълнозвучен, развихрен, завладяващ, непознат на българската реч до него освен у Паисия, изпълни с тоя патос стихове, проза, пиеси и достигна на места върховете на ботевското вдъхновение:

О, бесило славно,
по срам и по блясък ти си с кръста равно!

КОНСТАНТИН КОНСТАНТИНОВ