Тайните на тракийския език. Посланията на древните надписи от Павел Серафимов/ изд. Атеа

В далечното минало е съществувало вярване, че в Тракия са живели титани, които са се осмелили да се опълчат дори на боговете. Въпреки смелостта си, титаните били победени – изгорили ги мълниите на Зевс. От пепелта на непокорните бунтари се появил народ, успял да удиви мнозина други със своите качества. Този особен народ са траките – хората, дали на света Орфей, Залмоксис, Спартак и други важни личности като Темистокъл – спасителя на Атина, както и създателя на басни Езоп. От средите на траките произлизат най-способните римски императори: Констанций Хлор, Константин Велики, Юстин I, Юстиниан Велики. Да не забравяме и това, че тракийска кръв е текла и във вените на най-големите пълководци на късната Античност – Велизарий и родения в Дуросторум(Силистра) Аеций. Макар да са известни със своите певчески дарби, уникална мъдрост, смайваща храброст и удивителна физическа сила, траките са притежавали още един талант – способността да се надигат от пепелищата и да градят наново
обществото си. Този талант сме го наследили и ние, българите, защото сме пълноправни наследници на народа, от чиито среди е произлязъл Орфей.
Неговият език е жив и днес – отеква навсякъде в България. Да, малко изменен, но не и неузнаваемо променен. Съберем ли на едно място разпилените парченца
мозайка от тракийска ономастика, ще се убедим, че нашата реч не е започнала да се оформя на юг от Дунава след 681 г., а около 6000 години по-рано. Тази
книга дава възможност да се убедите, че това на пръв поглед дръзко твърдение е истина.