Допълнителна информация
Тегло | 0.160 kg |
---|---|
Издателство |
Тезей (1946) е сред късните творби на Андре Жид. Плод на дълъг размисъл – повече от две десетилетия, тази притча е своеобразното литературно-философско завещание на писателя. Зад ретроспективния разказ за живота на митологичния герой се провижда друг разказ – този за етапите в човешкия живот и себепознанието. Думите, произнесени от Тезей след основаването на Атина: „Аз създадох своя полис, завърших делото си, живях, са и равносметката на самия автор. Така Тезей се явява митът, който Жид избира, за да изрази заключителната мисъл, до която е достигнал: човешкият Аз добива завършеност именно в сътвореното, което оставя като наследство на идните поколения.
„Така става с героите. Делото им пребъдва и подето от поезията и изкуствата, се превръща в траен символ. Затова Орион ловецът все още преследва сред обраслите с асфодели елисейски полета зверовете, които е убил приживе, а на небето присъства с препаската си под формата на съзвездие. Затова Тантал си остава вечно жаден, а Сизиф неспирно търкаля към недостижимия връх постоянно връщащия се назад тежък камък, обзет от грижите, които са го измъчвали, докато е бил цар на Коринт. Защото знай, че в подземното царство няма друго наказание, освен постоянно да започваш отначало делото, което не си завършил приживе.“
Из книгата
Брой страници: 110; меки корици
£7.25
Тегло | 0.160 kg |
---|---|
Издателство |