Тези, които останаха и онези, които заминаха от Паринуш Сании / Жанет-45

„– Мамо, я кажи за кого от тях най-много ти е домъчняло?
Мама занарежда с тежки въздишки:
– Какво да кажа? За кого по-напред. Сърцето ми се къса за всички тях. За всеки по различен начин. Как да реши човек коя сърдечна болка е най-силна?
– То се знае, че за Мохамад! – Чичо вдигна рамене. – За господин доктора, или, както татко го наричаше, престолонаследника. Още повече че него най-отдавна не го е виждала. Нали така? От колко години?
– От трийсет.
– Трийсет ли!? – възкликна леля. – Скъпа мамо, грешиш. Той два пъти си идва. Колко години от тогава?
– Трийсет и пет. За това време дойде веднъж през седемдесет и трета и после още веднъж през седемдесет и шеста.
– Браво, мамо, каква памет имаш! Изобщо не се оплаквай, че си стара и вече нищо не помниш. Виж колко добре помниш дати!
– Та това са най-важните дати в живота ми! Никога няма да ги забравя! Като рождените дати на децата ми и датата на сватбата ми. Пък и това беше първото отпътуване, първата раздяла.
Помня дори деня и часа. С Мохамад си отиде частица от сърцето ми. Тогава бях още млада, а и бях улисана с грижи по другите деца. Имах един куп задължения. Волю-неволю животът ме завъртя. Но болката дори за миг не ме напусна.
Чичо повиши глас, размаха ръце и с патос изрецитира:
Ей, Саади, Пророкът е казал: „Любовта към родината е неотделима от вярата.“ Но трябва ли да умреш в страдания, защото си роден тук?“
Из книгата

Романът Тези, които останаха и онези, които заминаха (2022), разглеждащ темата за разпръснатите по света ирански семейства, все още чака разрешение за отпечатване от Министерството на културата и ислямската ориентация на Иран. Преводните права на романа са откупени в Азербайджан, Испания, Норвегия, Румъния, Северна Македония и Франция.

Книгата е част от поредицата Отвъд на издателство Жанет-45.

Брой страници: 228; меки корици