Допълнителна информация
Тегло | 0.310 kg |
---|---|
Издателство |
В своя автофикционален роман, на моменти граничещ с есеистичното, френската писателка и литературоведка Неж Сино (р. 1977 г.) не разглежда литературата като терапия, но вярва, че гласът на лишените от глас е важен, защото ако успееш да разкажеш преживяното в неговата цялост, това означава, че то вече е неспособно да те наранява. В него чуваме гласовете на Вирджиния Улф, Владимир Набоков, Тони Морисън, Марго Фрагосо, Кристин Анго, Людовик Дегрут, Виржини Депант – автори, преживели и/или писали за насилието.
От седмата до четиринадесетата си година малката Неж е изнасилвана системно от своя доведен баща. Момиченцето мълчи дълго време, оплетено в мрежите на манипулатора. Години по-късно младата жена, в която се превръща, решава да подаде жалба срещу насилника. Следва съдебен процес, на който той прави пълни самопризнания и e осъден на девет години затвор. Защо Неж избира да говори?
Според журналиста, който отразява процеса в регионалната преса – за да се освободи от „ужасната тайна“, от своя „тежък товар“; според самата Неж – за да предпази по-малките деца в семейството и да потърси справедливост, защото „докато има на тази земя дете, което ще преживее същото, това няма да приключи никога за никого от нас“.
Книгата е преведена на десетки езици след публикуването си през 2023 година и е носител на редица престижни литературни награди, сред които „Фемина“, „Гонкур“ на учащите се, европейската литературна награда „Стрега“, наградата на в. „Монд“ и др.
Брой страници: 236; меки корици
£11.45
Тегло | 0.310 kg |
---|---|
Издателство |