Хлебарка от Рауи Хадж/ изд. Жанет 45

Влюбен съм в Шорей. Вече нямам вяра на чувствата си. Не съм живял с жена, нито съм ухажвал сякоя както трябва. И често съм се чудел на желанието си да прелъстявам и притежавам всичко от женски пол, което се изпречва на пътя ми.
Видя ли жена, усещам как зъбите ми изтъняват, стават по-дълги, по-остри. Гърбът ми се извива и на челото ми израстват две антени, които се полюшват във въздуха, петимни за внимание. Искам да запълзя под краката на жените, които срещам и отдолу да се възхищавам на стройните им бедра, на деликатните им глезени. Чувствам се и отвратен – не смутен, а отвратен – от слизести чувства на лукавство и възбуда. Връхлита ме странна смесица от емоции и инстинкти, която ме кара да пристъпвам към тия жени както гърбушко към ученички.
Май е време отново да посетя моята психотерапевтка, защото напоследък това чувство ми тежи. Въпреки че желанието започна да ме спохожда дори в нейно присъствие. Последния път, когато я видях как се смее с един от колегите си, осъзнах, че тя също е жена…