Вулгарните романтици от Валентин Стоев/ изд. Изида

Има две фрази, които адски прилягат на българския преход. Същия, който се точи вече 30 години.

Първата фраза е донякъде якобинска: „Ние тази власт с кръв сме я взели, с кръв ще я дадем!“ Чудничко! Нищо такова обаче не се случи. Българският преход с това се и прочу – с безкръвието си. Нямаше кръв по паветата, и слава Богу! Мина тихо, мирно и успешно, с аплодисменти – като на театрална премиера.

Кръв прокапа след това. И капе вече 30 години. Най-обилно прокървихме при „масовата“ и „касовата“ приватизация. И при виртуозната трансформация на политическата власт в икономическа по иностранни схеми, дошли от североизток. Специално за случая. Българския случай!

Втората фраза е донякъде библейска: „Въжето са развива точно толкова време, колкото се е навивало!“ Много успокоително. На фона на 45-те комунистически години, остават още „само“ 15! Направо сме за завиждане. И колко от нас ще го доживеят! Това – след прехода!

Има и друго. Докато развиваме едното въже, не ни ли увива другото въже, от което, казват, развързване няма. А понеже стана дума за въже, опазил ни Бог да призоваваме за въже. Въже за въжеиграчите. В правовата държава „въжето“ е забранено със закон.

Колкото до възмездието – кой пита? Какво е това нещо „възмездие“!? И има ли възмездието почва у нас?

Неочаквано занимателен роман, който описва големите обществени и личностни промени по време на прехода. По оригинален и самобитен начин са пресъздадени противоречивите процеси в този сложен период от историята на нацията ни. Героите са ярки и истински, носят характерните черти на времето, а романът като цяло е написан на жив и увлекателен език, чете се на един дъх, поради което горещо го препоръчвам на уважаемите читатели!

Бойко Ламбовски

Препоръчвам „Вулгарните романтици“ по няколко причини. Първо, самата тема за посттоталитарния преход продължава да е интересна за четящото общество на България, и второ – в повечето от излезлите досега книги за годините след 1989-та процесите, явленията и героите са обхванати някак откъслечно, фрагментарно и стеснено. Тук обхватът е цялостен, пластовете са много и разнообразни. В романа се преплитат няколко сюжетни линии, които авторът е успял успешно да пресече, сблъска и постави във взаимна зависимост, героите са достоверните лица на прехода, езикът е лек и увлекателен, а тезите – убедително защитени и жизнени.

Деян Енев