Царичина. Съдбовен контакт от Елисавета Логинова / Кибеа

Случаят „Царичина“: От „оная дупка“ до „съдбовен контакт“

Преди повече от четвърт век в забутаното селце Царичина край София внезапно пристига колона от военни камиони. Униформените отцепват центъра на селото и водени от трима екстрасенси, слагат началото на секретна операция, смятана за най-голямата мистерия в най-новата история на България. Бързо става ясно, че единственият човек с паранормални способности, способен да получава и да предава надеждна информация какво, къде и как да се търси в недрата на Царичина, е феноменът Елисавета Логинова. Зад операцията стоят Генералният щаб на Българската армия, българският президент и пет български правителства. Извършваната работа и съпътстващите я явления са изрядно описани в дневници, заснема се видеоматериал. Впоследствие цялата документация изчезва.

Много факти, данни, понятия и истини прозвучават за пръв път в книгата, която Ели Логинова пише повече от четвърт век. Дистанцията на времето позволява събитията и делата на участниците в тях, голяма част от които са публични лица, да се осмислят и да се зададат някои въпроси: Какво всъщност търси странната група от военни и хора с паранормални способности в недрата на Царичина – съкровището на цар Самуил или скелета на двуполов прачовек? Откриват ли го, или човечеството получава дар, който обаче не може нито да разчете, нито да оцени? Защо се копае само на ръка – и то само от офицери? Кой стои зад Елисавета Логинова, задавайки истинската посока на работния процес? Каква информация и от кого (или какво) получава тя, защо изчезва тази информация и къде се намира тя днес? И не на последно място, защо публичният образ на проекта „Царичина“ е устойчиво негативен? Всъщност въпросите са много повече, част от отговорите се съдържат в книгата, други още чакат времето си.

Царичина – съдбовен контакт представя истината за най-загадъчната, вероятно и най-оклеветената, експедиция в най-новата българска история, видяна през очите на прекия участник в събитията, който е определял техния ход и е прозрял техния смисъл.

Любознателният читател вече може да се докосне до тази истина.

Из писмото на подполковник (тогава) Николай Юруков, участник в експедицията Царичина, до авторката:

Прочетох книгата с голям интерес. Много ми хареса! Публикуваната информация е обективна, точна и достоверна. Приятно ми стана да установя, че се отнасяш с уважение и почит към участниците в експеримента и в частност към военния екип. От книгата научих нови неща, които не съм знаел или не съм предполагал. За мен „Феноменът Царичина“ си Ти, с уникалните си способности, а „Загадката Царичина“ са контактите с неизвестното, изписаните хиляди страници с информация и други неизвестни за нас феноменалности, които настоящата наука в България не може да докаже. Аз се присъединявам към твоето предположение, че „някой някъде работи върху съдържанието на текстовете“, които успя с много труд и лишения да приемеш и запишеш. Мисля, че те ще бъдат оценени от поколенията! Възхищавам се на твоята упоритост, твърдост и желание за работа. Пази се! Бъди жива и здрава! Нека БОГ да те закриля! 

С уважение и обич, Николай