Черна песен. Антология от Димчо Дебелянов/ изд. Захарий Стоянов

Натоварен от съдбата да бъде един от духовните водачи на народа, една от неговите нравствени опори, този нежен юноша се сражава с удивителна последователност като Дон Кихот на словото с арогантните и силните на деня Тартюфи.

Гео Милев е един от първите, които посочват драматичната връзка между живот, съвест и поезия у Дебелянов:

„Димчо Дебелянов беше пленник на страшната проблема Живот. Неговата невероятна съвест разбиваше живота на хиляди въпроси, които се сплитаха около душата му в нажежени и безизходни пръстени. Животът беше за него страдание, а страданието – негова поезия. Димчо живееше един страшен живот на съвестта – в онази хлъзгава пътека, дето кракът се бои да стъпи – между волята и безумието.“

***

Всеки ред на Дебелянов, всяка негова дума е лъчеструен протест на чистото и невинно съзнание, на ангелски извисената душа против фасулковщината на обществената среда, ако използваме яркия израз на Пенчо Славейков. Но в сблъсъка с мрачната реалност поетичното крило се превръща в меч.

– Иван Гранитски