Шпионката от Паулу Коелю / Обсидиан

Тя е жена с много имена: Маргарета, както е кръстена от родителите си; госпожа Маклауд, както е била известна на остров Ява; Н21, кодовото име, дадено й от германците през Първата световна война.

И най-вече Мата Хари, най-желаната жена на своето време. Екзотична танцьорка, скандална прелъстителка на най-богатите и влиятелни мъже в Европа, довереница и куртизанка, която има смелостта да се изправи срещу предразсъдъци и параноя на парижкото общество.

Нейното единствено желание е да живее като независима и свободна жена. Но трябва да плати цената. След като събужда подозренията на френското разузнаване, Мата Хари е арестувана в хотела си на „Шан-з-Елизе“. За шпионаж в полза на германците. Последвалата присъда е безмилостна.

Докато чака края си в затвора, Мата Хари иска само едно – да разкаже истинската история на живота си. На своята дъщеря и на следващите поколения.

Паулу Коелю е роден на 24 август 1947 г. в Рио де Жанейро в семейството на изтъкнат инженер и ревностна католичка. Още от младежките си години Коелю мечтае за артистична кариера, което не се посреща възторжено от консервативното му семейство. Коелю посещава местно йезуитско училище, където развива любов към писането. Родителите му обаче не одобряват влечението на сина си и той постепенно се отдалечава от тях, развивайки бунтарски дух. Те възприемат погрешно непостоянното му поведение и на три пъти го изпращат в клиника за душевно болни, където той претърпява различни терапии, включително електрошокова.

Паулу Коелю никога не е бил конформист. Когато през 1968 г. в Бразилия се заражда хипи движението като реакция срещу диктаторския режим в страната, Коелю се присъединява към него и започва да пише статии, проповядващи свобода. Той пише и текстове на песни, с които изкарва прехраната си. През 1973 г. става член на организация, защитаваща свободата на словото. Две години след това Паулу Коелю е арестуван заради поезията си, в която бразилската диктатура вижда заплаха.

Тези преживявания оказват огромно влияние върху живота на писателя и той решава, че има нужда от промяна. Коелю започва работа в звукозаписна компания и няколко години по-късно заема поста художествен директор в CBS, но през 1978 г. изненадващо е уволнен.

Година след това се среща със старата си позната Кристина, за която по-късно се оженва, и двамата започват да пътешестват из Европа. Там Коелю се връща към католическата вяра и през 1986 г. извървява Пътя към Сантяго, старинен маршрут между Франция и Испания, дълъг приблизително 800 км. По него поклонници стигат до испанския град Сантяго де Компостела, където се съхраняват мощите на св. Яков, покровител на Испания. След това събитие Коелю намира сили да напише първата си книга Дневникът на един маг, където описва преживяното.

През 1988 г. Паулу Коелю пише Алхимикът, която има небивал успех и 14 години по-късно е обявена за най-продаваната книга, написана на португалски език, за всички времена.

През следващите години Паулу Коелю продава над 150 милиона копия от книгите си, преведени на 80 езика, в над 168 страни. Получава множество литературни награди, включително престижната International IMPAC Dublin Literary Award за Вероника решава да умре. Той е кавалер на Ордена на Почетния легион на Франция, член е на Бразилската литературна академия и носител на престижни международни награди. През 2007 г. той е обявен за пратеник на мира от ООН. Според сп. „Форбс” той е втори по влияние сред знаменитостите в Туитър.
Днес писателят живее с жена си Кристина в Рио де Жанейро и Сен Мартен, селце в Южна Франция. Двамата са основатели на благотворителна организация, която помага на бразилски деца в неравностойно социално положение.

Освен с романите си Паулу Коелю е известен и със своята постоянна рубрика, която се публикува в редица престижни вестници и списания в целия свят. Авторът поддържа интензивен контакт с читателите си в своя блог – www.paulocoelhoblog.com