Eдна от многото от Георгия Н. Борисова/ изд. Ивипет

Eдна от многото (Недовършен пъзел от 39 части) е тъжна изповед на жена, попаднала не съвсем по свое желание в смазващата я, физически и психи­чески, действителност на чужда страна.
Фрагменти от живота на героинята – преди и след пристигането ѝ в Лондон, се преплитат разхвърляно и създават объркана представа за нейния личен пъзел.
В повестта са поставени въпроси за лековерието, предоверяването и измамата, за носталгията и родолюбието, за любовта и приятелството, за отношението към имигрантите и техните взаимоотношения също, за връзката родители–деца, за зависимостта от опиати, вредата от стреса, тежката работа и наркотиците.

Социални събития и промени в двете държави, където живее Вера, и тяхното отражение върху живота на хората, замотаните ѝ в лъжи и неясности връзки с трима мъже, любов, към която тя се стреми с цената на компромиси и себеунижения като към спасителен бряг, но все не успява да го достигне, депресираща мъка от нескъсаната нишка с миналото, с рода и родината и безкрайно изтощаване от непосилен труд стават факторите, които разбиват личностната ѝ цялост и я водят до психически срив. Нейната физическа издръжливост, борбеност и решимост сама да преодолее последствията от сполетялата я наркозависимост будят изумление и поставят под съмнение установени правила и диагнози.
Разбитата надежда за предстоящо по-добро и осъзнатата невъзможност да се върне лентата на пропиления живот назад създават горчиво-тръпчивия вкус от края на повествованието.
Пъзелът остава недовършен.

Знаеш ли старите дървета в парка, на които отрязват клоните, за да не им тежат,
и ги оставят да стърчат, забили дълбоко корени?
Понякога се появява на някое от тях малко зелено листче. Гледал съм ги много тези дървета.
И покрай листчето после, след време, тръгва и клонче.
Ти си моето листче. Но аз нямам сили, не съм толкова здрав като тези дървета и нямам живот,
който да дам на моето листче.
Оставям те. За да спреш. Спри! В твоето мъничко тяло има много сили още.
Спри се, изчисти се, продължи нататък.
Мисли за мен като за вятър – минал през клоните, погалил тревата, подгонил облаците.
Мисли за мен и тръгни напред.
И един съвет – върни се в България.
Има връщане назад, има.
Аз не успях! Направи го ти, Птичко моя.
Направи го заради мен. В този град, в тази държава ти си една от многото.
ЕДНА ОТ МНОГОТО БЕЗ КОРЕНИ!
Не ти е тук мястото. В България пак ще си една от многото,
но ти там имаш корен и стъбло, може да се 
появят клончета. Защото там ще дишаш своя въздух и ще можеш, когато поискаш,
да отиваш в онази гора, за която така тъжно пееш.

P.S. Създателят на произведението предпочита да запази своята самоличност зад псевдоним и с уважение към читателя моли да бъде проявено разбиране към решението му, породено единствено от желание написаното да бъде оценявано, без да се свързва с конкретни личности.