Допълнителна информация
Издател-o* | Колибри; 528 стр. + 632 страници; общо: 1160 страници! |
---|
Ахмед Юмит (р. 1960 г.) е сред най-именитите съвременни турски белетристи и поети, изявяващ се и в областта на литературната критика. Той е единственият турски автор на трилъри, преведен на чужди езици. Тиражите на произведенията му се измерват със стотици хиляди, някои от тях са филмирани.
След радушния прием, който историко-детективският роман „Паметта на Истанбул“ (ИК „Колибри“, 2014) срещна сред българската публика, „Марионетка“ ще разкрие едно по-различно лице на известния писател, открояващ се със своята пристрастеност към използване на криминалния жанр за описание и тълкуване на значими явления. Този път във вихъра на трилъра Юмит пресъздава остри политически кризи и кървави сблъсъци, проследява сриването на медиите до нивото на сензационното и примитивно-зрелищното и изтъква ролята на онези, които влияят върху общественото мнение, на чувството им за отговорност и морал.
В центъра на повествованието са драматичните житейски истории на разследващия журналист Аднан и неговия доведен брат Доан, активист на националистическа групировка, превърнал се от идеалист в оръжие на убийства, насилие, терор. Чрез непрестанно преплитане на двете сюжетни линии – социалната и личностната, посредством изкусно построена интрига и тънък психологизъм Ахмед Юмит рисува правдива и ярка картина на неподозирани аспекти от днешната турска реалност. А накрая читателят трябва да си отговори кой е марионетката – Доан, употребен за тъмни цели, или Аднан, загубил журналистическата си тръпка, и дали всъщност машината на системата не си играе с индивидите като с кукли на конци.
Това е историята на един селски лечител, придружаван от банда несретници, които той плаши със зловещите си и загадъчни предсказания и които до един се разбягват, когато го арестуват. Приключението му трае три години, завършва с позорен процес и ужасяваща екзекуция. Би трябвало отдавна да е потънал в забвение. Но не. Две хиляди години по-късно още говорим за него. За Исус.(Мнение на френски читател)
„Царството“ (2014) – награда на в. „Монд“, на сп. „Лир“ и на сп. „Поан“ – е книга с неопределен жанр: есе, роман, автобиография, историческо произведение. В нея Еманюел Карер си задава въпроса: как се е стигнало дотук? Как един съвременен човек може да вярва, че Христос е възкръснал, а майка му го е заченала непорочно? Опирайки се на факти от собствената си биография и на опитите си да повярва в невъзможното, писателят съпоставя четирите Евангелия и Деянията на апостолите, проследява живота на лекаря Лука и тръгва по пътя на равина Павел, като се позовава на логиката, понякога на въображението си, и се опитва да извлече историческата истина, да ни разкаже как според него се е случила тази невероятна история и защо – и дали изобщо – все още са живи онези високо благородни и не дотам присъщи на противоречивата човешка природа предписания, проповядвани от Исус.
Обичайте враговете си, добро правете на онези, които ви мразят…
Ако някой те удари по бузата, обърни му и другата,
ако някой ти отнеме дрехата, остави му и ризата.
На всеки, който проси от тебе, давай,
и който вземе нещо твое, не искай да ти го върне.
£23.50
Изчерпан
Издател-o* | Колибри; 528 стр. + 632 страници; общо: 1160 страници! |
---|