Атлас на тракийските племена и значението на техните имена от Павел Серафимов / Атеа букс

Преди 2500 г. Херодот възкликва, че след индийците няма по-голям народ от траките. Друг стар автор, а именно Тукидид, споделя, че армията на одриския цар Ситалк наброява 150 000 души. За онези времена това е нещо забележително, а населението на земите ни продължава да расте. Близо пет века след Херодот Страбон твърди, че макар да е опустошена от римляните, Тракия може да изправи войска от 215 000 човека. Плиний нарича Тракия най-могъщата страна в Европа. Още по-късно Павзаний пише, че след келтите траките са най-многобройния народ на континента. Около два века по-късно римски автор отбелязва, че Тракия е неизтощим извор на способни войници. Многолюдието на траките е факт и по времето на император Юстиниан Велики, който нарича своите съплеменници богове на бойното поле.

Фактите показват, че в продължение на около 1000 години различни автори гледат на траките като на огромен, силен и пълен с енергия народ. След времето на император Юстиниан в това отношение нищо не се променя, освен че през VII в. свободните траки, живеещи на север от Дунава, най-сетне успяват да освободят намиращите се под римска, византийска власт свои сънародници. Оформя се огромна и могъща държава, която става най-сериозният съперник на Рим, Византия. Страната ни получава името България, защото името българи е новото име на мизите, явяващи се най-големият и най-силен тракийски народ. А ние, разбира се, сме пълноправни наследници на траките. Нашите гени, фолклор и език доказват това.

Текстът и картите в настоящата творба позволяват да се види коя област от кои наши предци е обитавана. Днес само граовците, шопите и бърсяците са запазили имената на дедите си граи, сапеи и брисеи, но това е напълно нормално, имайки предвид бурната история на нашия народ. Картите показват не само земите на дедите ни в древните Тракия, Дакия и Елада, но дори и Мала Азия, защото и тя е била дом на нашите предци. Те играят важна роля в историята на обитаващите Анатолия други народи. Без дедите ни на юг от Босфора историята на Ориента щеше да е различна. Всъщност без дедите ни историята на Европа щеше да е раз- лична, поради това е добре да познаваме тяхната история, защото тя и наша история.

Брой  страници: 68; меки корици