Генеалогия на българските канове от Баламбер до Кубрат и Кий – 340-668 г. от Валентин Йорданов / Хелиопол

Периодът IV – VII век от българската история беше тема табу, обаче вече не е! Доказва го настоящото изследване Генеалогия на българските канове от Баламбер до Кубрат и Кий 340 – 668 г., базирано на изобилно множество исторически извори: гръцки, латински, готски, персийски и арабски, щипнати на съответните места. А когато изворите говорят, историческият пъзел се подрежда! В посочения период генеалогичното дърво на нашите могъщи прадеди ту се разширява, ту се свива. Но не прекъсва. Установен е произходът на българските владетели, периодите на управление, потомците им, столиците и държавите им, като при някои от тях са доловени федеративни държави, племенни обединения, а при други са племенни обединения. Такива са например великите канове Баламбер, Атила, Кубрат и Кий.

Древният ностратичен език на мизите и бесите, чийто наследник е старобългарският език, се говори днес, под названието славянски език, на огромната територия от р. Елба (Лаба) в Централна Европа до Монголия в Азия. За да го ползват толкова много и разнородни етноси, е възможно само ако те са живели като поданици в българските федеративни държави поне в последните 2 000 години, а вероятно и много по-дълго време.
Всеки от разгледаните в тази книга български владетели се е старал да извърши велики дела по повелята на своята съдба и, трябва да признаем, че повечето са постигнали достойни резултати.

Съвременната политическа конюнктура в света трябва да се отнесе с необходимото уважение и респект към късно-античния и рано-средновековния период от Европейската история, но също така и към личностите които са я сътворили. Тези светли личности трябва да се знаят от младите поколения, което разбира се ще стане на първо място посредством актуализиране на учебното съдържание в учебниците, учебните планове и програми по история.

Защото Баламбер (340 – 378) е не по-малко важен от Аспарух (668 – 701).

204 страници; меки корици