Духless от Сергей Минаев/ изд. Персей

Най-продаваният роман в Русия, който се превърна и в световно събитие. Младият автор Сергей Минаев стана световна знаменитост, каквато не е излизала извън пределите на Русия от времето на Булгаков и Набоков. Статия за него неотдавна се появи на първа страница на „Таймс“.
Романът „Духless“ е нещо ново и различно. Такъв роман досега не сте чели. Заглавието му (съчетание от славянската дума дух и английския суфикс less, който означава отсъствие на нещо) може да се преведе като „бездуховност“. Книгата представя ултраматериалистичния живот на новия елит. Главният герой е млад московски топмениджър – търговски директор на руския филиал на транснационална компания. Печели много пари, живее сред суперлукс. Когато не се занимава с правене на пари, се отдава на удоволствията, които без проблем може да си купи – секса, наркотиците и алкохола, които запълват света, в който живее. Единствената спасителка за него може да стане момичето, което го обича, но не вижда заблудите, в които той тъне.
Книгата е написана изцяло на съвременен жаргон – откровена, пряма и цинична. С предизвикателството да я преведе на български се справи звездата от „Голямата уста“ на „Биг брадър“ Ива Николова.
Романът е изпълнен с ирония, нихилизъм и цинизъм, отричане на съществуващото. Главният герой саркастично се надсмива над средата и времето си и отправя поглед напред, но там няма нищо друго освен задънена улица.
„Духless“ е вулгарна и цинична, но изключително мъдра книга, в която се търсят отговорите на въпросите: Накъде да вървим? Как да живеем?…
Както никой друг роман „Духless“ улавя много точно духа на съвремието ни и ценностите на „героите на нашето време“ – юпитата, „белите якички“, материално презадоволените, но духовно бедни.
Авторът, мениджър по продажбите в голяма мултинационална компания, започнал да пише бестселъра си, нахвърляйки мислите си върху салфетки в най-тузарските ресторанти в Москва, и след това решил да напише книга. Излиза в скромен тираж, но той се изчерпва за седмица. И всички започват да говорят за тази книга. Така се ражда бестселърът, чиито продажби в Русия надхвърлиха тези на световния хит „Шифърът на Леонардо“. В продължение на месеци книгата е безспорният фаворит на пазара – издателски феномен, какъвто в Русия не е имало през последните години.
Книгата се препоръчва от „NESCAFE Gold“ – кафето на успеха. Световноизвестната марка избра романа „Духless“, за да го обвърже с кампанията си в България.

The Times

Новата средна класа призовава бездуховното поколение към отговор

Джеръми Пейдж

Най-популярната книга на годината е романът, разкриващ ултраматериалистичния свят на постсъветския елит и даващ думата на зараждащата се средна класа в Русия. Светкавично са продадени 170 000 екземпляри от книгата, като в същото време в Русия романите рядко имат тираж по-голям от 50 000. За 4 месеца са продадени 300 000 книги – толкова, колкото са и продажбите на руското издание на „Шифърът на Леонардо“.
Наричат 32-годишния автор на книгата Сергей Минаев гласа на трийсетгодишните професионалисти, които са се преситили на крайностите, с които изобилства тяхното общество през последното десетилетие. Някои критици дори правят паралели с романа на Лермонтов „Герой на нашето време“. В центъра на класическото произведение на Лермонтов от 1839 година е Печорин, руски офицер, на който му е доскучал безкрайният стремеж към любов и приключения. В предговора си Лермонтов описва своето произведение като „портрет, съставен от пороците на цялото наше поколение, в пълното им развитие“.
Минаев започва с подобни думи, посвещавайки книгата си на поколението, родено между 1970 и 1976 година – „което беше толкова многообещаващо и толкова перспективно. Чийто старт беше толкова ярък и чийто живот беше толкова бездарно прахосан“.
Героят на „Духless“ е руски мениджър, работещ в чуждестранна компания, който прекарва свободното си време в московските клубове и барове. Скоро той проумява, че ненавижда наркотиците и алкохола, които запълват света, в който живее, макар и да не вижда тяхна алтернатива. Неговата единствена спасителка е Юлия, любимото момиче, което го обича, макар да вижда заблудената му душа. Заглавието се състои от думата „дух“ и английския суфикс „less“ (означаващ отсъствие на нещо).
Сергей Минаев, мениджър по продажбите в компания, занимаваща се с внос на вино и друга алкохолна продукция от 1995 г., казва пред „The Times“, че да напише романа го е подтикнало просто наблюдението върху окръжаващата го среда. Много руснаци на 30-36 години преживяват в средата на живота си преждевременна криза, тъй като са били твърде млади през 90-те години, за да забогатеят, и твърде стари сега, за да бъдат свободни от багажа на съветската епоха. „Засегнах болното място на поколението, чийто манталитет принадлежи наполовина на съветската епоха, а наполовина на съвременна Русия“ – казва той.
„Средната класа не печели пари така бързо, както са правили това през 90-те години новите руснаци, които след това са ги харчили, без да ги броят. Сега хората работят много, броят си парите и не искат да живеят така, както показват по телевизията и в списанията“.
Критиците говорят за това, че Минаев сам е част от руския елит и определят книгата му като смес от „бляскава“ модерна литература и сатира. Някои като Евгений Лесин от „Независимая газета“ отбелязват съмненията си какъв процент от населението живее подобен живот. Игор Фьодоров, 32-годишен бизнесмен, казва, че той и много от приятелите му споделят възгледите на главния герой на книгата и разбират кризата, в която е изпаднал. „По-рано всички искаха да имат най-голямата вила, най-скъпата кола – казва той. – Сега на хората е необходимо нещо друго. Само че те не знаят точно какво“.

Интервю с автора

– Представете се, моля.
– Роден съм и живея в Москва. Висшист историк съм. Това ми образование не намери никакво практическо приложение, освен че ми дава възможност да правя исторически паралели в светски разговори, за да блесна в очите на събеседниците си. Най-общо съм такъв като много от вас. Или такъв, какъвто бихте искали да бъдете. На който както му харесва. Ако искате да научите повече, прочетете книгата ми.
– Защо решихте да я напишете?
– Някои казват, че да пишеш книги е най-ефикасният способ да сваляш мацки. Аз просто пишех за себе си, издаването ми стана случайно. Не хранех никакви илюзии, не търках праговете на издателствата, не влизах в схватки с редактори. Никой не залагаше, че книгата ми ще има успех. Но се продаде за седмица. След това дойде истерията.
– Ако бяхте редови читател, какво бихте казали на свой приятел, след като прочетете книгата на Сергей Минаев „Духless“?
– Много яко!
– Героят ви сам постига всичко в живота.
– Подразбира се, че е self-made man.
– Доколко книгата ви е автобиографична?
– Не е автобиографична. Безусловно, героят ми споделя някои мои виждания за нещата, но това не е автобиография.
– Прототипите разпознаха ли се в книгата ви? Не си ли създадохте врагове?
– Не. Достатъчно завоалирана е. Получи се обратният ефект: разпознаваха хора, които ги няма в книгата. Казвали са ми: „Да, това е Фарид, от „Лукойл“. Какъв Фарид, какъв „Лукойл“?!
– Не ви ли се струва, че пропагандирате нездрав начин на живот? Вашият герой пие, пуши марихуана, смърка кокаин…
– Книгата ми не е пропаганда на този начин на живот. По-скоро е антипропаганда.
– А не се ли боите, че някой може да реши да направи опит да смръкне и той?
– Това е негово право. Ако прочете „Моята борба“ на Хитлер, може да реши да си направи вкъщи домашен концлагер. Но това си е негов избор.
– Защо критикувате този начин на живот?
– Пиша за това, което виждам. Критикувам празните хора – все едно дали стоят с бутилка в подлеза или седят в тузарски ресторант. Те по нищо не се отличават, само по дрехите. Критиката ми е в описването. Ако не можеш да унищожиш или поправиш това, което не харесваш, трябва да го опишеш.

Посвещение на романа:

На поколението, родено през 1970-1976 година, което беше толкова многообещаващо и толкова перспективно. Чийто старт беше толкова ярък и чийто живот беше толкова бездарно прахосан. Да почиват в мир мечтите ни за щастливото бъдеще, където всичко трябваше да бъде съвсем друго… R.I.P.
Всички съвпадения с реално живеещи персонажи, факти и събития са случайни. Всички събития и герои, всички гадости и ужасии на описаното общество са измислени от автора. Защото реалността е още по-гадна и ужасна…