Жана д’Арк от Марк Твен/ изд. Плеяда

Романът, който Марк Твен пише през 1896 г., когато е на 61 години – последната му завършена творба, е посветен на живота на Жана д’Арк. Любопитното е, че писателят го представя като мемоарите на Луи дьо Конт, паж и секретар на Орлеанската дева, преведени от Жан Франсоа Алден, а на себе си отрежда ролята на редактор.

Първоначално книгата излиза на части в Harper’s Magazine, като първият брой се появява през 1895. Марк Твен, който си дава сметка за репутацията си на автор на хумористични произведения, пожелава романът да излиза анонимно, та читателите да приемат творбата „на сериозно“. Въпреки това скоро мистерията е разбулена и през май 1896 Harper & Brothers Publishers публикуват книгата с неговото име.

„Жана д’Арк“ се откроява сред романите на Твен с емоционалната си искреност и художествена цялост. Самият писател оценява високо тази си творба, отбелязвайки: „Може би книгата няма да се продава, но това не е важно: написах я за душата.“ Според мемоарите на Сузи Клеменс, дъщерята на Твен, баща й плаче, докато чете ръкописа на семейството си. А в края на живота си той заявява: „От всичките ми книги най-любима ми е тази за Жана д’Арк, тя е най-добрата, сигурен съм. Сътворяването й ми достави седем пъти повече удоволствие от съчиняването на всички останали. Дванайсет години отделих за проучванията, написването й ми отне още две.“