За писането от Чарлс Буковски/ изд. Фама

…Книгата е пламък, по-висок от небето!……Нека си позволим празно място и грешки, истерия и тъга. Нека не заобляме ръбовете, докато се получи топка, която се търкаля гладко, като по магия……Когато пиша стихотворение, аз забивам стрела, стрела с червен връх, с отровна среда и окървавен край……Аз облизвам проклетата си душа с езика на пишещата машина……Никога не съм поглеждал тази пишеща машина без усещането, че нещо, някъде, някакви странни божества или нещо напълно неназовимо ме е благословило с един абсолютен, бъбрив и чудесен късмет……Когато всичко става най-добре, то е не защото си избрал писането, а защото писането те е избрало. Когато си обезумял от него, когато ушите ти са натъпкани с него, когато то е в ноздрите ти, под ноктите……Няма нищо по-вълшебно и по-красиво от редовете, образуващи се върху хартията……Писането ме е спасявало от лудницата, от убийство или самоубийство. Все още ми е нужно. Сега. Утре. До последния дъх……Думите се раждат и вибрират, въртят се и летят…