Историята на Рим – книга 4 от Тит Ливий / Изток-Запад

Тит Ливий (59 г. пр. Хр. – 17 г. сл. Хр.) – най-прочутият римски историк, е роден в град Падуа (Северна Италия). Неговата „История на Рим“ е била и днес продължавала бъде едно от най-значителните произведения на античната литература. От всички 142 книга в първоначалния вариант на труда му до нас са достигнали само 35.
Ливий живял и творил през епохата на Август – време на мощ, разцвет и експанзия на римската държава. Неговата история, макар и примесена с легенди и драматизирани епически мотиви, се смята за първокласен исторически извор. Тя е прозорец към римския дух благодарение на който се заражда и развива най-могъщата държава през Античността.

„Диктаторът Мамерк Емилий свикал народен събор, на който заявил, че с уреждането на междудържавните отношения и с безопасността на държавата се били нагърбили безсмъртните богове: нему оставало да се заеме с това, което трябвало да се свърши в рамките на крепостните стени – да се погрижи за свободата на римския народ. А най-голямата подкрепа за свободата се заключавала в краткотрайността на всевластните магистратури, когато безграничните им правомощия са ограничени във времето. Всички останали държавни длъжности били едногодишни, цензорството – петилетно; тежко било толкова години – всъщност голяма част от човешкия живот – да се живее под властта на едни и същи хора. Ето защо той щял да внесе законопроект цензорството да трае не повече от година и половина.“

Брой страници: 232; меки корици