Комплект Биатрикс 1: Зайчето Питър, Зайчето Бенджамин, Котето Том, Зайчета скокливи

„Отначало надолу с главата слезе Питър… После слезе и Бенджамин. Но за щастие, нямаше никакви последствия, защото паднаха на меко – градината беше засята със салати и беше добре прекопана. Ама че изпотъпкаха лехата и оставиха следите си по нея! Особено малкият Бенджамин, който беше обут с дървени обувки. След като се огледа, Бенджамин каза, че отначало трябва да върнат нещата на Питър. Не може цял живот да ходи, завит в носна кърпа…“
Из книжката

„Том изобщо не можеше да тича, защото беше облечен с тесни панталони. Той лека по лека се промъкна към градинската стена, като чупеше крехката папрат и сееше копчетата си наляво и надясно. Докато се покатери по оградата, всичките му дрехи се изподраха и се смъкнаха от него. Мопет и Ръкавичка се опитаха да го облекат, но шапката му падна от стената на земята, а всички копчета окончателно се скъсаха.“
Из книгата

„През прозореца се чуваше, как стопанинът придръпва стола към себе си и как краката на стола се тътрят по каменния под, а доволният господин Макгрегър блажено се подсмихва.
– Едно, две, три, четири, пет, шест сладки малки зайчета скокливи! – каза господин Макгрегър.
– За какви зайчета говориш? – попита мъжа си госпожа Макгрегър. – Пак ли нещо са изгризали?
– Едно, две, три, четири, пет, шест сладки малки зайчета скокливи! – повтори господин Макгрегър, като свиваше пръсти.
– Не се шегувай – разсърди се госпожа Макгрегър. – Какво си говориш под носа?
– В чувала има зайчета! Едно, две, три, четири, пет, шест сладки малки зайчета скокливи! – не спираше да повтаря господин Макгрегър.

През това време най-малкото зайче се хвана за перваза на прозореца и подаде глава.“
Из книгата

„Питър реши, че всичко е изгубено и от очите му потекоха едри сълзи. Но няколко познати врабчета чуха неговите ридания. Те долетяха до зайчето много развълнувани и започнаха да го молят да не пада духом. Господи Макгрегър вече се промъкваше с решето в ръка и възнамеряваше да захлупи с него Питър. Но Питър се измъкна от ръкавите на новото си жакетче и навреме избяга, като го остави до храста…“
Из книжката