Лилит от Люба Емилова / изд. Екрие

„Лилит“ е като природен феномен с дъх на пролетен цвят, огнен летен флирт, полъх на есенни мъгли и зимен мраз. И все пак Лилит е човек. Човешките емоции, блянове и страхове не са ѝ чужди. Тя е мечтание и болка в едно. Споделената мекота и сладост в прегръдките на любовта. Буря с вкус на неделно ароматно кафе или пък горчилка? Лилит е жена с цялата ѝ пищност отвътре и отвън.
Лилит-Люба-Любя-Любов. Игра на думи. Дали?

„Лилит е като закъснялото лято в ранна есен. Преминава през всички сезони, чувства, емоции и вдъховения, насища се със смокини, ароматно кафе и липи, среща безброй паднали есенни листа, отлитащи заедно със забравени чувства, чакали прекалено дълго, за да бъдат намерени.

И все пак на Люба толкова ѝ отива да бъде есен. Да бъде мека и топла, да гори по небцето с вкус на кестени. Да потъва в есента и да открива частици от себе си, разпиляни в мъглата. Защото октомври е лесен за обичане. Люба също. Люба ли казах? А исках да кажа Лилит! Или пък са едно и също?
Кой знае…“
Ана-Мария Герасимова

„Острият ѝ поглед те убива.
Езикът ѝ те реже с думи.
Тя е тежък камък на врата ти.
Хапка, която трудно ще преглътнеш.
Тя е плашещо спокойна.
Сякаш те прочита отвътре.

И те мъчи до полуда.
Иска ти се да я захвърлиш.
Ще се опитваш с години да я оставиш.
Но жена, която вече не обича,
трудно ще ти позволи да я забравиш.“
Из книгата

Брой страници: 78; меки корици