Любов по време на социализъм от Недялко Йорданов/ изд. Милениум

Тази тетрадка открих в ръкописите на дядо ми, внимателно скрита в един много стар сандък, облепен с етикети от различни пристанища, служил за багаж по време на презокеански пътувания. Дядо го беше купил от антиквариат – той си падаше по такива стари вещи. Тетрадката от двеста страници с черни твърди корици беше скрита под двайсетте годишнини на сп. „Златорогъ“ на литературния критик Владимир Василев. Свикнала бях с почерка на дядо, защото се ровех в ръкописите му, като е бил млад. После той премина на компютър и не ми беше интересно да му отварям файловете.

Може би дядо ми сега ме гледа от някъде и ми се сърди. А баба, като разбра какво съм намерила, му се скара: „Нали ми каза, че си я изгорил. Защо пак ме излъга?“. Сигурна съм, че я чу, но не знам какво й каза в крайна сметка.

Не ми се сърди дядо. Мъчно ми е, че те няма. Много ми е мъчно, наистина. И не ми се сърди също, че нямам много време да посещавам баба. Но тя не е самотна, знам. Говори си с тебе и много ме ядосва, когато каже, че е крайно време да ти направи посещение и да остане при теб завинаги.