Момичето, което пишеше върху коприна от Кели Естес/ изд. Кръгозор

Вдъхновен от истински събития, брилянтният исторически роман на Кели Естес „Момичето, което пишеше върху коприна” предлага разтърсващ разказ за две жени, свързани през времето от съдбата. Жени със силен дух и достойнство, твърдо решени да постъпят правилно, независимо от цената, която трябва да платят.

Инара Ериксън открива изящно бродирано парче коприна в островното имение на починалата си леля. Докато повдига пласт по пласт тайните, притаени в това малко парче плат, животът ѝ постепенно се преплита с този на Мей Лин – младо китайско момиче, мистериозно изчезнало от дома си преди цяло столетие. Чрез историите, които Мей Лин разказва върху коприната, Инара разкрива една трагична истина, която ще разтърси из основи цялото ѝ семейство… и ще я изправи пред невъзможен избор.

Романът на Кели Естес „Момичето, което пишеше върху коприна” връща към малко известна част от американската история през 80-те и 90-те години на ХІХ век. Задълбочените проучвания на авторката за традициите на китайската бродерия, китайското облекло и обичаи, за чистките на китайци от американските градове придават особен колорит на разказа: „Всеки сантиметър от този ръкав беше избродиран с нишки в наситени цветове, от веща ръка, създала картини – така ярки и толкова детайлни, че приличаха на маслени платна. Инара не разбираше нито от платове, нито от бродерия, но дори за нея беше пределно ясно, че този ръкав не е просто част от дреха, а истинско произведение на изкуството. Нещо повече – съвършените дребни, равни бодове изобразяваха къща и дърво до колоните на входа, забелязваха се и фигури, подобни на азиатски йероглифи – мъж, прегърнал дете, кораб, демони, жена с усмихнати очи… И тя осъзна, че пред нея е историята на един живот.“

„Момичето, което пишеше върху коприна” е прочувствен разказ, който свидетелства за издръжливостта на човешкия дух и за силата на човешкото сърце. Трогателната и нежна история на Мей Лин и Инара е доказателство, че докато не се каже истината за миналото, не може да се намери помирение в настоящето.