Отгласи. Разговори с Цочо Бояджиев/ изд. Фондация Комунитас

Както е добре известно, всеки човек може да напише поне една книга и това е книгата на собствения му живот. Цочо Бояджиев е написал доста клиги – философски, поетични, фотографски, доста книги е превел, но когато стане дума да напише нещо за собственото си „житие и страдание“ – „тц!“, както би казал Йордан Радичков. А хората, с които споделя дните си – приятели, колеги, познати – сме убедени, че той има какво да каже за себе си, за своето време и трябва да го направи! От нашето поколение, поколението, появило се на бял свят някъде към средата на миналия век, Цочо безспорно е един от тези, чието присъствие в българската култура е осезаемо – полиглот, неуморим преводач, основоположник на философската медиевистика в страната, майстор на поетичните интелектуални меланхолии, фотограф на делничното, през което провижда чудното… И зад всичко това стои врасналата се в традицията негова почтеност, пословичното му трудолюбие, себеотдаденост и добронамереност към другия. Тогава в групата на „съботните перипатетици“ възникна идеята да проверим как работи принудата спрямо свободата на волята в „случая Цочо Бояджиев“ и на мен се падна честта да проведа „дознанието“. Започнах да задавам въпросите си в средата на ноември миналата година и получих последния отговор за деня на Солунските братя св. св. Кирил и Методий. Опитвах се да задавам въпросите така, че събраните сведения максимално да облекчат справедливото съдене за делата му. Като документални материали по случая от архива на „лицето Цочо Бояджиев“ са взети текстът на неосъществен дневник и снимки из семейния фотоархив, дадени в приложение към дознанието. Допуснатите непълноти и пропуски следва да се броят за сметка на провелия дознанието. Убеден съм, че към гореизложеното всеки, който е общувал на живо с Цочо Бояджиев, може да добави и свой спомен.
Избраната въпросно-ответна форма на изповед, струва ми се има и това предимство, че дава възможност да допълваме със собствените си преживявания неговите спомени. Така се сбъдва и едно от съкровените му желания като автор – да превръща в съработници читателите и зрителите на своите творби.
Скъпи читатели, уверявам ви, че приключението си заслужава. Опитайте!

Атанас Стаматов