Писма до Лазар от Владислав Христов/ изд. Ерго

За мен новината в „Писма до Лазар“ е двойна: от една страна, книгата ни връща на Запад, в темата за модернизма и всекидневието на модернистите (не само на шега, след „Германии“ на Влади бих назовал новата му книга „Франции“), от друга страна, пред нас е експанзия на словото, слово-пиршество. Щедро, рискуващо, буквално възбуждащо – като в посветената на Бретон поема за жените.

Марин Бодаков

Владислав Христов улавя в динамични философски картини природни и градски реалии, смисли и внушения, убягнали на обикновения поглед. Увлича ни в това пътуване към човешката същност, наелектризира ни с желание да споделим възторзите и отчаянията му. Постепенно свикваме с леко нервния, предизвикателен и същевременно умиротворяващ в ненатрапчиви поанти поетически тембър, уверени в уникалността на споделеното.

Палми Ранчев

Владислав Христов е автор на книгите „Снимки на деца“ (кратки прози, 2010), „Енсо“ (поезия, 2012), „Фи“ (поезия, 2013), „Германии“ (поезия, 2014), „Обратно броене“ (поезия, 2016), „Продължаваме напред“ (публицистика, 2017), „Germanii“ (поезия, немско издание, 2018), „Комореби“ (поезия, 2019).

Текстовете в книгата са писани в периода 1998–2018 г.