Преживяно от Надежда Александрова / Орбел

„Историята е съвременност и сегашното се превръща в история в момента на случването си. Но всъщност какво от случващото сега ще влезе в историческия разказ на бъдещите поколения може само да се предполага. Въпрос е на избор, интерпретации, политики… Не случайно се спори дали и доколко е наука историята. И не е ли тя просто сбор от различни разкази за миналото, от които всеки може да си избере онзи, който му харесва или отговаря на образованието и възгледите му. Свидетели сме, че сегашният наш национален исторически разказ, за разлика от онзи канонично определен, в който беше обучавано моето (и не само) поколение, е в процес на пренаписване и промени.

В историческия разказ е отразена и съвременната (може би по-точно – извън временната) реалност на пресъздаването му, характеризираща стадий в развитието на обществото, неговата култура и рефлексите за национална идентичност. Създаването и четенето на обединяващ национален исторически разказ е потребност и за пореден път предстояща задача за решаване от българското общество.

Подбраните текстове в първата част на книгата са посветени на значителни български творци, имената на някои от които бяха заличавани упорито и последователно от литературната ни история във времената след 1944 година. Владимир Василев, създателят на списание Златорог, е емблема за това трагично време в националната ни история. За него и приятеля му П. К. Яворов е първият от подбраните няколко мои текстове. И за Николай Лилиев – неговият неизменен съредактор на списанието през целия му четвъртвековен живот.

Втората част на книгата представя страници от личната ми история, от моето време, и хубаво, и лошо, и за мястото – България, което не съм избрала да се появя на този свят и чиято история е отразена в моята съдба. Такава, каквато е…“
Надежда Александрова

Надежда Александрова е литературен историк и изследовател на творчеството на Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Малчо Николов и други значими личности от първата половина на XX век. Била е уредник в Националния музей на българската литература и негов директор от 1992 до 1995 г. От 1995 до 1998 е директор на Столична библиотека. От 1998 г. е преподавател към департамента Нова българистика в Нов български университет, а от 2000 г. специалист-архивист към библиотеката на университета. В съавторство с Елка Константинова е съставител и редактор на двутомно издание с творби на Димчо Дебелянов (1983 и 1987), на том с негови преводи, както и на юбилейното издание за Николай Лилиев и публикации от личния му архив. Надежда Александрова е автор на документалната експозиция на музея на Димчо Дебелянов в Копривщица.

Брой страници: 258; меки корици