Ранни творби от Яна Язова / Изток- Запад

В тома са събрани ранните белетристични творби на Яна Язова.

“Ана Дюлгерова” (1936) е впечатляваща фреска на българското политическо блато и на бунта срещу зловонието му на младата героиня. Дебютният роман с пловдивски сюжет на Яна Язова е реквием и на една невъзможна любов.

“Капитан” (1940) е първият ни роман за наркотрафика, платената любов и крушението на идеалите. Той е творба, поразително вписваща се в търсенията на модерния европейски роман.

Драмата “Последният езичник” (1940) пък е оригинална трактовка на конфликта между княз Борис І и сина му Расате, предопределил по-нататъшната история на България.

Така, 32 години след убийството на Яна Язова, оцелялото след грабежа на ръкописите ѝ вече е достъпно за читателите.

Уводни думи

 Излизането на всички романи на Яна Язова не бе предварително замислено, а стана от само себе си, благодарение на усилията на издателство “Изток-Запад”, а също и на читателския интерес. Затова и този том, който хронологически би трябвало да излезе пръв, се появява последен.

Ако съдбата не бе тъй милостива към Яна Язова – да оцелеят черновите на задигнатите оригинали на романите ѝ от трилогията “Балкани”, “Александър Македонски” и “Соления залив”, – то днес бихме я възприемали като писателка само според издадените ѝ приживе “Ана Дюлгерова” и “Капитан”.

“Тъй преминава световната слава” – казват древните. Навремето с тези два романа Яна Язова слага точка на пътя си като авторка на възхвалявани или злостно отричани стихотворения, събрани в три книги – “Язове”, “Бунт” и “Кръстове”. Да загърбиш извоюваното и да експериментираш – ето нещо, което не е нетипично за Яна Язова. Жалко, че славата отново си спомни за нея едва 13 години след смъртта ѝ, когато излезе първото издание на романа “Левски”. Но диалогът автор-читатели не пресъхва, ако няма цензура и ограничения, дори и когато авторът вече го няма.

Между писането на своите романи, Яна Язова опитва перото си в разкази и стихове за деца, пътеписни бележки, и особено в драмата. “Последният езичник” и “Силян Щърка” са доказателство, че за талантливия автор преминаването от жанр в жанр не е препятствие.

Ако “Ана Дюлгерова”, като всеки дебют, съдържа твърде много автобиографични моменти, то “Капитан” е опит за откъсване от битуващото у нас правило за изобразяване на реалния живот като фотографска снимка. Писани преди десетилетия, двете творби днес дават не само глъбинно и емоционално познание за онова време, но съдържат послания, разбираеми и вълнуващи и за съвременните читатели. В годините след 1989 г. у нас се случиха такива събития в обществен и личен план, каквито и най-добрият писател не може да измисли. Факт е обаче че в двата си ранни романа Яна Язова е предугадила някои от тях.