Сумистът, който не можеше да надебелее от Ерик-Еманюел Шмит / Леге Артис

Ако това, което казваш, не е по-добро от тишината, замълчи! Дзен, или изкуството
да пуснеш корени, да поникнеш, да разцъфтиш…

Един разказ за момчето, което трябва да намери своята плодородна почва, да пожелае да порасне. Повестта е последната от цикъла „Кръговрати на незримото“, в които Е.- Е. Шмит продължава темата за независимостта на морала и човечността от религията.

Можеш да скриеш името, произхода и травмите си, това не пречи на другите да живеят. Ако ги скриеш от себе си, това пречи на теб да живееш.

♦  ♦  ♦

Ерик Еманюел Шмит е роден през 1960 г. в Лион, Франция. Учи музика и литература, а после философия в Екол Нормал в Улм. Започва да пише пиеси след едно пътуване в пустинята на Хогар, където преживява уникално по рода си усещане. Първата му пиеса „Нощта на семейство Валон“ (1993) му донася бърз успех и Шмит за кратко време се утвърждава като един от най-успешните съвременни френски драматурзи.

През 1994 г. получава наградата „Молиер“. Повечето пиеси са поставяни в чужбина. Някои от творбите му са пренесени и в киното. Жан-Пол Белмондо, Ален Делон и Омар Шариф приемат присърце ролите в тях. Неотдавна бяха филмирани Одет Тулмонд и Оскар и розовата дама. От 1997 г. след едно есе за Дидро Шмит започва да пише и романи – Сектата на егоистите и Евангелие според Пилат са приети горещо от критиката. За първия си роман получава награда през 1994 г., а през юли 2001 г. Френската академия му присъжда Голямата награда за театър и за цялостното му творчество.

През 2001 получава и Голямата награда на читателките на сп. „Elle“ („Тя“). В България са поставяни и се играят пиесите „Посетителят“, „Енигматични вариации“, Развратникът“, „Хотел между тояи оня свят“, „Г-н Ибрахим и цветята на корана“, „Оскар и розовата дама“, „Дребни брачни престъпления“ и др.

Брой страници: 94; меки корици