Три молитви от Ники Комедвенска / Захарий Стоянов

Пътуване до мама

И когато животът озъбен над мен се намръщи,
и ме перне с юмрук, а надеждица никаква няма,
аз се връщам назад, върху стария плочник пред вкъщи
с девет цветни лехи и усмивката топла на мама.

Мама прави юфка. И разстила корите на двора
върху чисто платно, от брашно и любов натежало…
И присядат смирено край нея животни и ххора,
всеки стиснал във скута си своята купичка бяла.

Тя разсипва наред. Дава толкова, колкото има.
Не оставя за себе си даже строшена коричка.
И със своята обич и своята сила за трима
до небето израства. И всъщност е майка на всички.

Някой ден ще се спра, ще разстеля корите по пладне –
вие идвайте тихо, сами или двама по двама.
Аз ще давам по равно на всички, които са гладни,
и ще пасна полека.. Додето достигна до мама.
Ники Комедвенска

Ники Комедвенска е родена през 1971 г. в Сливен. Завършва ПМГ Добри Чинтулов – Сливен, и българска филология във Великотърновският университет Св. св. Кирил и Методий. Издадени книги: Свят за лудите (стихове, 2012), Педя душа (стихове, 2014), Кабинети за ближни (стихове, 2016), Целият скапан свят (разкази, 2018).

На корицата: Трите възрасти на жената – Густв Климт (1862 – 1918).

Брой страници: 96; меки корици