Утешението на философията от Бо­е­ций / Изток-Запад

Най-мно­го че­те­но­то, ко­мен­ти­ра­но и медити­ра­но съ­чи­не­ние на Бо­е­ций е, разбира се, „За уте­ше­ни­е­то на философията“. То е пи­са­но в Па­вия, когато той очак­ва из­пъл­не­ни­е­то на присъдата. Под фор­ма­та на „лечите­лен“ ди­а­лог, кой­то филосо­фи­я­та про­веж­да с из­пад­на­лия в деп­ре­сив­на ле­тар­гия зат­вор­ник, Бо­е­ций развива ед­но хрис­ти­ян­с­ко тъл­ку­ва­не на съд­ба­та ка­то ин­с­т­ру­мент на Бо­жи­е­то про­ви­де­ние, ко­е­то влияе много сил­но как­то вър­ху сред­но­ве­ков­на­та, та­ка и върху след-средновеков­на­та фи­ло­со­фия, ис­то­ри­ог­ра­фия и литера­ту­ра.
За да про­ве­де сво­и­те ар­гу­мен­ти, той въ­веж­да и ин­тер­п­ре­ти­ра съ­щес­т­ве­ни по­ня­тия ка­то „веч­ност“ и „време“, „ак­ти­вен и съзер­ца­те­лен жи­вот“, „бла­жен­с­т­во и стра­да­ние“, да­вай­ки им оп­ре­де­ле­ни­я­та, ва­лид­ни сто­ле­тия след то­ва. Дру­ги те­ми на Уте­ше­ни­е­то, мощ­но въз­дейс­т­ва­ли вър­ху ев­ро­пейс­ко­то философ­с­т­ва­не, са въп­ро­си­те за бо­жес­т­ве­на­та при­ро­да (начинът, по кой­то съв­па­дат един­но, бла­го и би­тие при Бога), бого­поз­на­ни­е­то, а във връз­ка с то­ва и чо­веш­ко­то поз­на­ние изоб­що, кое­то спо­ред Бо­е­ций е не па­сив­но, а е актив­ни­ят су­бект в поз­на­ва­тел­на­та прак­ти­ка, за­ед­но с негова­та струк­ту­ра. Изключител­но важ­ни са анали­зи­те и опре­де­ле­ни­я­та на чо­веш­ка­та сво­бо­да и ней­на­та зна­чи­мост, да­де­ни в пе­та­та кни­га на произведе­ни­е­то.

Брой страници: 152; меки корици