Етикет: ревю

Брат срещу брата, сестра срещу брата, приятел срещу приятел, отношения, лежащи на изгодата и безспирни интриги с една единствена цел: да се свали кралят на Франция – Луи XIV. С всичко това прелива романът на Елизабет Меси – „Версай”, написан по хитовия френски сериал. Книгата е издадена у нас от „Колибри”, в превод на Румяна Маркова.

„Отива една жена при лекаря”… и след това мъжа й разказва по какъв начин започва битката им с рака. Трагикомедия е думата, която перфектно пасва на книгата и ако драмата се разпростира на една страница, то комедията е поне на две. Книгата е част от каталога на издателство „Жанет-45“ в превод от холандски на Мария Енчева.

В западните държави еманципацията е фактор от години и това носи своите последствия и за двата пола. Романът „Тирза” на Арнон Грюнберг хвърля светлина върху живота на един мъж, зарязан от жена си, който трябва да свикне с ролята на баща и майка на двете си подрастващи дъщери, докато съпругата му е с любовник на яхта, а неотдавна самият той е съкратен от работа. „Тирза” е част от каталога на издателство „Колибри”, в превод на Мария Енчева.

Колко пъти сте се запитвали:„Какво щеше да се случи, ако не бях постъпил така?“. В романа си „Живот след живот” британската писателка Кейт Аткинсън дава право на героинята си да се ражда и умира отново и отново, позволявайки й да сътвори един идеален свой свят, в който грешките, търпят поправка. Възможно ли е това обаче? Книгата е издадена у нас от издателство „Колибри”, в превод на Ралица Кариева.

Французите сякаш са богоизбрани да пишат за свободата на духа. И дори най-голямата трагедия биха описали с техен си, френски маниер, където драмата винаги ще е засенчена от идеята за по-светло съществуване. „37,2° сутринта” от Филип Джиан е разказ за една нестандартна и патологична любов, която не се съобразява с времето и условностите. Игра, в която стремежът да опитомиш другия, тласка участниците отвъд пределите на позволеното и ги изправя пред ръба на бездната. Книгата е част от каталога на издателство „Колибри”, в превод на Асен Златаров и неотдавна бе преиздадена отново.

Ще бъда честен. Давайки това уточнение, влизам и в стилистиката на Слави, но след като прочетох книгата му, се налага. Ще бъда честен, защото имах резерви; защото за пореден път имах предразсъдъци и си казвах: „Пак ли?!… Това не е литература, това не е книга“. И същевременно в книжарницата погледът ми все ме дърпаше към синята „гологлава” корица, все я прелиствах, докато накрая не я взех, и откровено, не съжалявам.

Не мога да скрия влечението си към истории, базирани на действителни събития. Този ми уклон често ме кара да купувам книги единствено заради постулата, който осъзнах през годините, че няма по-добър сценарист от живота. При шеметна и завладяваща фабула съм способен да простя липсата на стил и върховни писателски качества, които инак задължително търся като авторски почерк във всяко художествено произведение. Романът „Силна е нощта” на Делфин дьо Виган обаче се оказа елексир между бурни спомени и неподправен талант да се върнеш към тях на белия лист. У нас книгата е част от каталога на издателство „Колибри”, а преводът от френски е на Росица Ташева.

Категоризирана като антиутопия и фантастика, ефектът от „Небостъргач” става още по-силен, когато разлистим книгата и видим, че е писана през далечната 1975 година. Нагледно романът показва как едно малко общество, пожелало да се отдели от масата в огромен и луксозен небостъргач, не съумява да запази цялостта си, след като това стане факт. „Небостъргач” е част от каталога на издателство „Колибри”, в превод на Деян Кючуков.

Чели ли сте македонски автори? Вероятно не. И пропускът може лесно да бъде наваксан с един отнасящ ума ви роман, съдържащ в себе си десетилетия, описани пищно, гръмко, цветущо и ужасяващо добре, защото реализмът на Балканите открай време е бил суров и други думи не търпи.