Автор: Никифор Радев, knijarnica-anglia.com
Французите сякаш са богоизбрани да пишат за свободата на духа. И дори най-голямата трагедия биха описали с техен си, френски маниер, където драмата винаги ще е засенчена от идеята за по-светло съществуване. „37,2° сутринта” от Филип Джиан е разказ за една нестандартна и патологична любов, която не се съобразява с времето и условностите. Игра, в която стремежът да опитомиш другия, тласка участниците отвъд пределите на позволеното и ги изправя пред ръба на бездната. Книгата е част от каталога на издателство „Колибри”, в превод на Асен Златаров и неотдавна бе преиздадена отново.
„37,2° сутринта” разказва за първоначално невъзможната любов между главния герой, разказвача, и по-младата от него и току-що уволнена сервитьорка Бети Блу.
На пръв поглед световете им нямат никакви пресечни точки. Той отрича материалното, предпочита скромен начин на живот, а по-късно става ясно, че е и нереализирал се писател. Тя пък е на другия полюс. Мечтае за лесни пари, хубава къща и почивка на екзотичен остров. Двата образа, както и сблъсъкът им, са толкова разпознаваеми и днес.
Само че ако в днешни дни любовта прави все по-малко чудеса, то не и през 80-те, когато Бети Блу заживява с писателя. На него му е пределно ясно, че не може да бъде заедно с такова момиче дълго време, ако не направи нещо. И всичко, което той започва е единствено с мотива да бъде с Бети Блу. От пребиването на литературния агент, който му връща ръкописа, до обира на банка, за да сбъдне мечтата й и да я заведе на остров.
Лудостта в „37,2° сутринта” се прокарва бавно, но славно
Книгата ни представя нагледно как влюбеният човек е готов да загърби себе си. И да се промени, осъзнавайки към по-лошо. Само и само, за да бъде половинката на избрания. Докато тази самоунищожителна любов не се превърне в истинска. И докато помниш, че сметката рано или късно ще трябва да се плати.
Истинските любовни истории никога нямат край
И обратът в „37,2° сутринта” е неочакван, но логичен. Краят може да е щастлив и без щастие налице, а поне с елиминирането на нещастието. Шантавата, комична и трагична историята за Бети Блу доказва, че любовта е над материалното и може да съществува и след смъртта. Книгата е писана през 1985 година и е напълно в духа на бийт-културата. Със сигурност Джиан се е вдъхновил и за написаването й от Керуак, вплитайки негов цитат във финала на „37,2° сутринта”.
Книгата изцяло е в духа на идеята, че човек има един живот и единственото му значение е да го накара да блести
Култовият френски автор Филип Джиан, роден през 1949 година, е написал 23 романа, три от които са известни на българския читател. „37,2° сутринта“ („Бети Блу“), „Проклета въртележка“ и „Навън към себе си“ – и трите издадени от ИК „Колибри“. Възхваляван и оспорван от френската критика, той е „настолният“ писател на поколението, съзряло в края на XX век, смятано от мнозина за наследник на бийт-културата. Книгите му са преведени на повече от двадесет езика. А успехът му е колкото траен, толкова и неоспорим. „Нечистота“ излиза през 2005 г., след което Джиан слага началото на амбициозен проект – роман с продължение, от който вече е издал три тома.