
Людмила Улицка, родена 1943 г. в Башкирия
Автор: Никифор Радев, knijarnica-anglia.com
Използвах за заглавие клишираното сравнение, което колкото и да ласкае Людмила Улицка, предполагам вече й е втръснало до гуша, а именно, че е Чехов в рокля. Съвсем с право писателката може да се обижда от подобни препратки, при все цялото й творчество досега, никак не малко, и доказала с излиянията изпод десетте си пръстта, че има свой непоправим стил и заложен талант.
Улицка е една от най-превежданите на чужди езици руски авторки. Книгите й се четат в Германия и Америка, в Турция и Китай, тя е отличена с престижни литературни награди в Италия, Франция и Русия. Родена е през 1943 година по време на евакуацията на семейството й в башкирския град Давлеканово. Баща й е инженер, майка й – биохимичка. Завършва биология в Москва, работи в Института по обща генетика, през 1970 година е уволнена заради преписване на „самиздатски” ръкопис. Безработна и изоставена от първия си мъж, отглежда сама двамата им синове и постепенно се насочва към литературна дейност. Първите й публикации са в началото на 90-те години и днес е измежду най-високотиражните руски писатели.
Първата й книга, която излиза на българския пазар, е сборникът от повестта „Сонечка” и разказите „Бедни роднини”, издадени през 2004 година от „Колибри” в превод на София Бранц и Мария Ангелова. „Сонечка” е повест, носеща името на главната героиня, която още от дете потъва в света на книгите. С цветущо и невероятно описване дори на дребни детайли от бита, Улицка ни въвежда в живота на една жена, която бяга от действителността, отдавайки се на литературата. Героинята е еманация на цели поколения жени в Русия, които се борят с ежедневните трудности на бита и личния живот. От малка Сонечка се приспособява да живее в комунални жилища и от малка дави физическите си недостатъци в бягство между кориците на книги. Животът й преминава в грижи по другите и изживяване на собствените купища несгоди, докато не остарява и книгите не започват да се тресат в треперещите й ръце.
Сборникът от разкази „Бедни роднини” е истинско пиршество за читателя, защото това сякаш не са 8 разказа, а 8 романа. В рамките на няколко страници Улицка успява да пресъздаде герои, характери и събития, за които на други автори са им нужни томове. В почти всеки разказ е застъпен еврейския начин за възприемане на битието, заради произхода на Улицка.
Страхотно руско писане, подчинено на смисъла на живота, подчинено на извиращата тъга от живота и страстта. Сред ширещата се мизерия, недоимък, недъзи, беднотия и липса на любов Людмила вкарва във всеки свой герой желанието за продължение на рода или поне желание за акта на продължение на рода, независимо дали става дума за инвалид, току-що съзрял мъж или жена в зенита на живота си.