Време за жени от Елена Чижова – ревю

Автор: Никифор Радев, knijarnica-anglia.com

Доколко животът може да бъде гаден, суров, студен, северен? Романът на Елена Чижова „Време за жени” нагледно дава отговорът на този въпрос, представяйки една тежка действителност, потънала в непрогледен мрак, където липсва дори надежда за спасение и няма никакви изгледи за лъч светлина. Книгата у нас е издадена от издателство „Милениум” в превод от руски на Денис Коробко.

Елена Чижова ни пренася в едни от най-тежките години за Русия – 50-те

Книгата започва с едно погребение в студен ден, с разказа за мократа и твърда пръст на буци, с разказа за изкования дървен кръст, който ще бъде забоден над пресния гроб на една млада майка, оставила на света нямото си дете. И след погребалния увод повествованието започва с това как се стига до гроба.

Главната героиня забременява и бащата потегля по своя път.

Жената заживява в комунално жилище, типични апартаменти за социалистическа Русия, където различни семейства или сами хора споделят дом с обща баня и тоалетна. Така детенцето й е поверено на трите баби съквартирантки – Евдокия, Ариадна и Гликерия, с които тя трябва да дели кухничка и малка спалня. Детенцето расте, отваря си устата, само че от там не излиза и вопъл – нямо е. Бабите, всяка от които натоварена със своите житейски загуби от войните, говорят и говорят, а малкото момиченце мълчи ли, мълчи.

Посредством майсторския похват да говори с езика на жените, Чижова ни представя ежедневните битки, които среща главната героиня, отглеждайкидетето си – страхът да го заведе на лекар, за да не го доувредят, какво ще кажат колежките на работа, когато разберат, че е нямо, какво ще каже новият й любовник, когато види детето безмълвно.

И цялата тази драма се развива на фона на едно постоянно чакане – чакане с години за телевизор, чакане с десетилетия да те преместят в собствена стая в комунално жилище, чакане всяка неделя за два килограма брашно на човек, чакане за половин литър мляко на ден от завода. Докато не прокървява и не й откриват рак.

„Време за жени” е носител на престижната награда „Руски Букър” и е обявен от критиката за най-добрата руска книга на 2009 г., а Никита Михалков заявява, че е готов един ден да превърне тази книга във филм.

Избирането на подобна творба като най-добра книга, в която и да е държава, показва единствено тежко наследство и обременено съзнание на народа с едни от най-лошите моменти в историята – гладът, нищетата, мизерията, беднотията, лошото здравеопазване, хорската клюкарщина и завист за един телевизор или дори за чаша мляко. Абсолютна безпътица и чернота, лъхаща от всеки ред! „Време за жени” е безмилостно жесток роман не към героите, а към читателите. Чудя се може ли животът да бъде по-гаден от представения в книгата и не искам да си отговарям?

„Когато пишех този роман, ме ръководеше мисълта, че най-важното за един народ, е историческата памет. Ако тя липсва, нацията се обезличава. Новите поколения бързат да посегнат към модите от Изтока или от Запада. И забравят онова, на което са ги учили майките и бабите им. Надявам се книгата ми да даде на читателите ми безпогрешно лекарство срещу грешки”, споделя авторката.

Елена Чижова е родена през 1957-а в Санкт-Петербург. Автор е на шест романа, четири от които са носители на големи национални награди. Работи като преводач, литературен критик, рецензент и есеист на свободна практика. В момента е председател на руския ПЕН-клуб.