Вестник „Ню Йорк Таймс“ се свърза с Нобеловия лауреат Орхан Памук, запитвайки го какво от прочетеното през изминалата година го е впечатлило. В отговора си любимият писател на милиони читатели по цял свят загатва, че в момента пише исторически роман. Кога обаче можем да го очакваме на пазара, е все още загадка.

Систематично чета стари романи за хора, култури и места, които са по-слабо представени в литературата, като епичната новела „Independent People” на Халдоур Лакснес, ситуирана между фермите в Исландия.

Тази година препрочетох книга, която бях чел преди много години в превод на турски, а сега – на английски: „Христос се спря в Еболи” на Карло Леви, която разказва за бедни италиански селяни през 30-те години на 20 век. С изненада открих, че вътрешните ни гласове са много различни от нас преди – проблем, който е много важен за пишещите историческа фикция. Научих много от зашеметяващата „Empire of Cotton” на Свен Бекерт, която изчетох в подготовка на историческия роман, над който работя в момента. „The Fall of the Ottomans” от Юджийн Роган е за тъжния край на мечтата за империя – тема, която не беше представена коректно някога в учебниците ми по история в Турция.

Възхищавам се на „Изповедите на един английски пушач на опиум“ и се интересувам от всичко, свързано с Де Куинси. Затова с радост посрещнах книгата, посветена на него, от Франсис Уилсън. Силно вярвам, че новото изкуство и литература са по някакъв начин дадаистични, затова съм щастлив от излизането на втората част на „The Age of Collage”. Препоръчвам и книгата за изкуство „John Derian Picture Book”, която е за тези, които обичат да се вглеждат в изображенията с невинна радост и без притеснения дали познават произхода и детайлите им.