Толкова различен живот от Лучия Джованини – ревю

Автор: Никифор Радев, knijarnica-anglia.com

Възможно ли е да променим живота си след прочитане на книга? Доколко това ще се случи зависи от самите нас, но тласъкът за промяна дава Лучия Джованини, която в книгата си „Толкова различен живот” по увлекателен и интересен начин размишлява над съществуването ни, проблемите, които срещаме в живота, и начините, по които можем да ги посрещнем. „Толкова различен живот” е част от каталога на издателство „Колибри”, в превод на Иво Йонков и Елица Попова.

Да живеем означава да се променяме

Ден след ден ние се променяме. Даже в този определен миг се променяме, без да си даваме сметка за това. Но в каква посока? Движим се, за да запазим онова, което имаме – работа, връзки, здраве? Искаме да се усъвършенстваме или сме се оставили на течението да ни носи с възможността един ден да потънем към дъното. Книгата на Лучия Джованини представлява купища полезни лекции от практиката й на експерт по консултативна психология. В някои от главите тя ни предоставя разговори със свои пациенти, преживели различни проблеми, и помагайки им да се отърсят от тях.

„Толкова различен живот” е посветена на промяната и на всички съпътстващи с нея трудности и аспекти, които биха се появили

Несъмнено осъзнаването за нужда от промяна е в основата на промяната, заради което му е отделено толкова много място в книгата. На няколко места Лучия сама казва, че няма магическа пръчка, с която да ни промени. Но лекциите й са много добро начало за осъзнаване от нуждата на промяна, в тях има упражнения и практики, които биха помогнали на всеки – достъпни са за работа вкъщи, в офиса, сред природата. Отделните глави в „Толкова различен живот” са предшествани от фрази на знайни и незнайни мислители, които са вдъхновяващи и достолепни.

„Истинското откривателско пътешествие не се състои в търсенето на нови гледки, а в гледането с нови очи”, Марсел Пруст

„Ако планираш да бъдеш по-малко, отколкото си способен да бъдеш, ти ще си дълбоко нещастен през остатъка от живота си”, Ейбрахам Маслоу

„Стреми се да получиш онова, което обичаш, или ще трябва да се задоволяваш, като обичаш онова, което получаваш”, Анонимен

„Когато има цел, даже пустинята се превръща в път“ – Мъдрост на туарегите

„Всички важни и дълготрайни неща започват първо във въображението и после намират начин да се осъществят. Въображението е по-важно от познанието”, Алберт Айнщайн

Убеждението, изградено в повечето от нас, е, че промяната е неудобна, болезнена и отнема силите ни. Несъмнено сме склонни да я избягваме. С раждането се разделяме физически с майчиното тяло, затова често пъти промяната подсъзнателно се отъждествява с раздялата, със скъсването. Но Лучия съветва: „Ако искате да се промените наистина, резултатите ще дойдат. Но е нужно време, а вие трябва да положете необходимите усилия. Никой не може да го направи заради вас.

Няма преки пътища

Има една стара мъдрост, която гласи: „Ако мога да променя нещата, защо да се притеснявам? Ако пък става дума за нещо, което не мога да променя, трябва ли да се притеснявам?”

Често имаме усещането, че тъкмо нашите ближни и обичани хора, семейството ни, приятелите и колегите са тези, които се плашат от промяната в нас. Известно е, че промяната буди страх. Тя носи риск от дестабилазация в установените порядки на ежедневието, на равновесието, което, макар и мнимо и неистинско, до момента е било работещо.  Тя е рискована, защото околните следва да се справят с едни нови, непознати дотогава ближни хора, а това невинаги е лесно.

„Като се обръщам назад, си давам сметка, че години наред съм бъркала удоволствието с щастието. Ясно виждам как в онзи период конвулсивното търсене на първото ми е пречело да намеря второто. Когато вкусваме удоволствието, консумираме нещо, докато щастието съдържа във себе си инвестиции във време, пари, внимание и енергия, с идеята да има дълготрайна възвращаемост за нас самите и/или за другите.

С този избор се сблъскваме всеки ден, даже и в най-обикновени ситуации.

Когато се връщаме у дома след работа, инвестираме времето си, като четем вдъхновяваща книга, участваме в доброволни акции, отиваме на курс по китара, по рисуване или се отпускаме пред телевизора? В момента изборът да гледаме телевизия определено е най-лесният, не изисква усилия, движение. Но в по-далечен план кой избор ще е по-плодотворен?

Помислете си за т.нар. удоволствие на живота: вкусна храна, добро вино, чудесен секс. Това са непосредствени удоволствие, въздействат ни чрез възбудата на петте ни сетива и влияят на тялото ни. Те са моментни. Въпреки че успява да ни доведат до позитивно състояние, изчезват много бързо с изчезването на външния стимул.”

След редица размишления за щастието и удоволствието Лучия стига до заключението, че щастливите хора не са непременно тези, които получават и имат най-доброто, а щастливци са тези, които търсят и затова намират най-доброто в наличното – в онова, с което разполагат.

„Интересно е да отбележим, че в китайския език за изписване на думата „криза” се използва същият йероглиф, както за думата „възможност”. Всъщност състоянието на криза ни позволява да разбием фалшивото равновесие и отваря пространство за създаване на ново, по-функционално.“

Освен увлекателния и четивен стил на Джованини

за стойността на книгата й говори и богатата библиография в края на „Толкова различен живот”, която се простира на 3 страници и съдържа в себе си издания на утвърдени имена в своята сфера на дейност – психолози, университетски преподаватели, учени.

Лучия Джованини, всепризнат експерт по консултативна психология, невролингвистично програмиране и невросемантика, член на Американската асоциация по психология, обучава в нестинарство, преподава духовен и трансформационен коучинг, работа с дъха, специалист е по техниките на медитация и е бивш модел. По време на честите си пътувания в Азия, Африка, Латинска Америка и Океания се е учила от духовни водачи, предали й уникални техники и методи за себепознание, често пазени в тайна. Затова и работата й се отличава с особена синергия между традиционна психология, мотивационни практики и антични ритуали, а семинарите й са посещавани от хиляди хора по целия свят.  През 1999 г. създава асоциацията BlessYou!, която се занимава с личностно и социално осъзнаване, заедно със съпруга й Никола са основатели на Свободния университет по еволютивно израстване, признат от Международния институт по невросемантика и на Италианския институт по невросемантика.