Да дойдеш на света от Маргарет Мацантини – ревю

Маргарет Мацантини, родена в Дъблин, живее в Рим

Автор: Никифор Радев, knijarnica-anglia.com

„Пътуване на надеждата…” са думите, с които Маргарет Мацантини повлича читателя в романа си „Да дойдеш на света”. Думи за надеждата – тази, която сякаш вече принадлежи само на децата, защото възрастните, вече сме се надявали достатъчно дълго и почти винаги сме били губещите – в любовта, във войната. „Да дойдеш на света” е част от каталога на издателство „Колибри”, в брилянтен превод на Иво Йовков и отлично адаптирана към сюжета корица на Стефан Касъров.

Неподражаем авторски стил, богат език, оригинални метафори, запомняща се и вълнуваща история!

Италия и Сараево, заплетени като връзки за обувки на турист, изпод перото на талантливата Маргарет Мацантини, която описва войната по-добре от преживелите я, през погледа на италианката Джема, готова да плати за щастието си с цената на всичко.

Рим. Излизам на терасата, виждам обичайното. Сградата отсреща, притворените жалузи. Табелата на бара не свети. Градът е затихнал, само останки от далечни шумове. Градът се е унесъл в сън. Спи неговият празник, грижите му. Спят предградията. И папата спи, червените му обувки са празни.

В една ранна утрин, в дома на Джема в Рим, звънва телефонът. От отсрещната страна прозвучава гласът на стар приятел от Сараево – Гойко, който връща времето назад и заедно с вече порасналия си син Пиетро, Джема тръгва по стъпките на миналото, взривено от снарядите на безумната война, изпепелила къщи и тела, и от луда страст, белязала завинаги две неспокойни, лутащи се души.

Где си,

нежност човешка?

Може би

в книгите само?, Изет Сарайлич, босненски поет

Чрез красивото си слово, сякаш типично за всичко произлязло изпод небето на Италия, Маргарет Мацантини разказва изключително вълнуващата история на Джема и Диего, двама луди италианци: той фотограф на свободна практика, а тя пишеща дипломна работа студентка за Иво Андрич, които се срещат насред Сараево. Точно както винаги е било на света, така и в „Да дойдеш на света” красотата и любовта се раждат ненадейно. В града, който по-късно, през 1992-а, ще пламне войната, пламва и щурата им, нежна, истинска и безрезервна любов, която ще изпита до краен предел чувствата им, за да покаже едно единствено – че дори смъртта не може да ги раздели.

Съдбата е като сърцето – тя е вътре в нас още от първия миг, още от първия момент щом дойдем на света, затова е излишно да променяш пътя си…

Джема и Диего напускат размирно Сараево, но съдбата има други планове за тях – вече ги е омотала в нишката си и ден след ден тя се скъсява, докато в едно слънчево утро момчето от Генуа не слиза на гарата в Рим със своето зелено детско столче и се обажда на Джема, за да го вземе със скутера й.

Животът даваше пир, на който не бях допусната…

Години наред Джема и Диего са щастливи, докато един ден Джема разбира, че не може да има деца, никога не ще бъде майка, ще си остане момиче… Ще остарее сама, тялото й няма да се обезформи, няма да се размножи, няма да събере своята реколта, няма да има Рождество. Джема ще трябва да търси смисъла на живота в света, в неговото безплодие; няма да участва в първичното събитие, в обновлението на самата нея.

Никога не питайте една жена защо няма деца

„Да дойдеш на света” поставя по изключително деликатен начин темата за безплодието и желанието на една жена да бъде майка. Именно тук се откроява яркият писателски талант на Маргарет Мацантини, която макар и майка в живота, като писател проникновено влиза под кожата на жените, орисани да нямат деца. След многото изследвания, опити да за изкуствено осеменяване, осиновяване и дори купуване на дете Мацантини поставя по безкомпромисен начин желанията на богатата, бездетна жена, и бедната, народила огромна челяд, но екзистенциалният извод неизменно е, че бедните също имат право да отглеждат децата си.

„Такава е войната. Всичко да бъде превърнато в своето отрицание, обществен клозет и манастир в един и същ куп развалини, мъртвият човек, проснат до мъртвата котка”

Контрапунктът на любовта в „Да дойдеш на света”, е войната. Със същото майсторство, с което Мацантини пише за най-възвишеното чувство на света, тя описва и най-ужасното и безсмислено творение – войната, призовавайки никога да не почитаме смъртта, а да се борим, да сграбчим живота. Защото живите неща умират.

„Няма лек за онова, което ни липсва, приспособяваме се, разказваме други истини. Съжителстваме със самите себе си, с носталгията по живота, като старите хора.”

От първия до последния ред в „Да дойдеш на света” Мацантини дълбае в човешката душа и опитите ни да избягаме от самотата, да намерим отредената ни любов и да се раздадем за нея, докато не изживеем деня, в който ще се почувстваме предадени. Авторката убедително наслагва вижданията си как с остаряването може внезапно да станем скъперници по отношение на самите себе си, безчуствени към света, защото често той не ни се е отплатил с абсолютно нищо.

„Да дойдеш на света” е една изумително красива история за любовта

която ни кара да продължим напред, и надеждата, че винаги ще има по-светли дни. Незабравим разказ за Джема от Рим, живеещият сякаш ден за ден фотограф Диего от Генуа, синът им Пиетро – родил се от утробата на злото, за да се превърне с нечий смисъл и виновникът за тази лудешка семейна история – Гойко, един амбулантен търговец, радиоаматьор, туристически гид, глупак, който никога не би стрелял дори по гълъб, но един ден натиска спусъка. Защото омразата се научава за една нощ.

Писателката Маргарет Мацантини и съпругът й Серджо Кастелито, режисьор

Маргарет Мацантини е родена в Дъблин. Живее в Рим със съпруга си Серджо Кастелито и четирите им деца. Завършила е Академията за драматично изкуство в Рим и е изиграла множество роли в театъра, киното и телевизията. Но истинската й страст е писането. Печели популярност още с първите си книги „Корито от цинк“ (1994) и „Манола“ (1999). Следва романът „Чуй ме“ (2001), преведен на над 30 езика, увенчан с престижните отличия „Стрега“, „Гринцане Кавур“, „Рапало Каридже“, приза на град Бари и европейската награда „Цептер“. По него Серджо Кастелито заснема филм с Пенелопе Крус в главната роля. През 2008 г. излиза световният бестселър „Да дойдеш на света“, удостоен с „Кампиело“ и екранизиран от съпруга й отново с участието на Пенелопе Крус.

През 2011 г. Маргарет Мацантини поднася поредното доказателство за таланта си да създава бестселъри. Романът „Никой не се спасява сам“ се продава в огромни тиражи, получава авторитетното отличие „Флаяно“ и е преведен на десетки езици. Серджо Кастелито го претворява на големия екран с участието на Рикардо Скамарчо и Жасмин Тринка.

Литературният триумф на италианската писателка не секва. Романът й „Утринно море“ (2011) е носител на наградите „Павезе“ и „Матеоти“. Най-новата й творба, „Блясък“, е публикувана през 2013 г.