С череша се задави косът от Людмил Тодоров – ревю

Автор: Никифор Радев; knijarnica-anglia.com

Възможно ли е омразата да се превърне в необяснима любов? Докъде може да стигнат семейните отношения и възможно ли е те да надхвърлят общоприетите граници. Всички тези философски въпроси разглежда Людмил Тодоров в последния си роман „С череша се задави косът”, публикуван у нас от издателство „Колибри”. Книгата блести с невероятно художествено оформление и корица на Дима Дамянова.

„С череша се задави косът” проследява животът на Софчето, започвайки още от детството й

– от какво я е страх, с кого обича да общува, кого не харесва. Животът й се променя след като на бял свят се появява брат й, който привлича към себе си цялото родителско внимание. Докато един ден Софчето не решава да убие брат си. Първо като го потопи в леген със студена вода, после като го остави на течение да се простуди.

„Идеята за романа дойде от изповедта на моя позната млада жена, която в своето ранно детство се чувствала толкова пренебрегната и самотна след раждането на своя брат, че се опитала да го убие“, признава писателят и започва да проследява живота на брат и сестра през годините.

И ако децата са поставяни на пиедестал, защото обичат по свой чист начин, тъй като са все още невинни, то по същия начин ли и мразят – заслужено, откровено. Още с началото си книгата поставя важни въпроси доколко реални и осъзнати са не само чувствата на децата около нас, а и действията им. И дали всъщност чувствата им не са косвена величина в резултат на възрастните около тях.

От случката с легена Людмил Тодоров издърпва нишката на историята

– за сложните отношения между брат и сестра, за разделянето и нежното докосване на крехките им светове. Сюжетът улавя кадри от техния живот, привидно незначителни диалози, дискретна еротика, за да прерасне фино и ненатрапчиво в дълбок и напрегнат психологически разказ за невъзможната любов на две сродни души.

„Получи се така, че аз ти отворих очите за твоята приятелка, а ти ми отвори очите за моя приятел. Това доказва колко дълбока е връзката между нас. Честно казано, понякога се плаша. Понякога си мисля, че в желанието да се пазим един друг, ние с теб ще си останем едни самотници. Най-добрите хора да срещнем, пак ще си намерим кусур.”

Животът на няколко пъти среща и разделя Софчето и брат й, а близките им отношения пораждат у околните съмнението, че те крият някаква голяма тайна. „Хората узряват веднъж, когато са млади, после още веднъж, когато им се родят деца”.

Людмил Тодоров е автор на два сборника с разкази и няколко романа,

между които „Шлеп в пустинята“ и „Разглобено лято“. Сценарист и режисьор на филмите „Любовното лято на един льохман“, „Приятелите на Емилия“, „Емигранти“, „Шивачки“ и други.