Недоразумение в Москва от Симон дьо Бовоар – ревю

Симон дьо Бовоар (9 януари 1908 г. – 14 април 1986 г.)

Автор: Никифор Радев; knijarnica-anglia.com

Половин век след написването си, през 1967 година, за първи път на български език излезе новелата на видната френска писателка и интелектуалка Симон дьо Бовоар – „Недоразумение в Москва”. Повествованието на французойката е удостоено с изключително хубаво издание, в твърди корици. „Недоразумение в Москва” е част от каталога на издателство „Колибри”, в брилянтен превод на Силвия Вагенщайн.

Отношението към живота, старостта и смъртта са темите,

които Бовоар засяга в привидно кратката си новела от стотина страници. Краткият, но плътен, смислен и интересен сюжет обаче е доказателството за майсторството и таланта на французойката, която посредством малко на брой страници успява да постигне ефекта на пищните и обемни романи.

„Недоразумение в Москва” е отчасти биографична новела, която Бовоар пише по време на свое пътуване до Русия през 60-те години на миналия век. Историята е семейна, показваща погледа на застаряла двойка към живота – 83-годишният пенсиониран учител Андре и няколко години по-младата му жена Никол. Двойката посещава руската столица, за да се срещне с Маша – дъщеря от предишен брак на Андре, която работи като туристически гид и преводач.

Проблемът с общуването в брака пронизва повествованието на „Недоразумение в Москва”,

като книгата изследва предимно горчивите последствия от остаряването: изхабяването на тялото, занемаряването на плановете, загубата на надеждите. Бъдещето на главния герой Андре е толкова безнадеждно, че един ден той казва „Живях напразно! На 83 години човек вече няма бъдеще – това лишава настоящето от всякаква прелест”.

Носталгията по безвъзвратно отлетелите години е пропила всеки ред на Бовоар, която философства, че трупането на опит и години е богатство, но въпреки всичко остарее ли, човек е беден, защото е изгубил най-хубавото в живота – младостта.

Може ли обаче да остарее литературата, и в частност тази на Бовоар?

Корицата на „Недоразумение в Москва“; издателство „Колибри“

Не! Това е предимството й – думите можеш да отнесеш със себе си. Образите повяхват, обезформят се, изтляват. Но старинните думи в гърлото звучат така, както са били писани някога, свързвайки ни с отминали времена.

Литературата има и друго много ценно качество – да е писмена памет на миналото. Писана след посещение в Русия, „Недоразумение в Москва” е колкото пътепис, толкова и исторически документ за СССР, през погледа на една от най-видните интелектуалки на своето време. Да четеш „Недоразумение в Москва” 50 години след написването й е форма на дежавю за читателя, относно отношенията Америка-Русия, които Бовоар засяга пряко в книгата си.

Френската писателка Симон дьо Бовоар е написала шест романа, повече от дузина книги с есета, както и философски трудове с определен принос в областта на екзистенциализма. Родена през 1908 г. в т.нар. „добро семейство“ от средната буржоазия, тя от дете се отличава с блестящия си ум. Във Философския факултет в Париж Бовоар се запознава с Жан-Пол Сартр, с когото поддържа почти митична връзка чак до смъртта му. Сартр е нейната „необходима любов“ за разлика от „случайните любови“, които и двамата изживяват.

През 1949 г. Бовоар издава „Вторият пол“ – фундаментален философски труд, в който разглежда положението на жената от гледна точка на основните философски течения и с който получава първото голямо признание. Книгата скандализира привържениците на статуквото, а Ватиканът я включва в черния си списък. Освен с политическите си позиции, писателката става известна и с последователния си феминизъм. Бори се против мъченията, на които са подлагани алжирските жени по време на Алжирската война, обявява се в полза на аборта, по това време подсъден, и против брака, който смята за буржоазна институция не по-малко отвратителна от проституцията, тъй като легитимира мъжкото господство.

През 1954 г. излиза романът „Мандарините“, удостоен с наградата „Гонкур“. Този роман за политика и любов, едновременно портрет на следвоенното време и на френските леви интелектуалци, с право е смятан за шедьовъра за писателката и й носи световна слава.

През шейсетте години Бовоар се свързва със студентката по философия Силви Льо Бон, която става нейна осиновена дъщеря и наследница, а след смъртта на Сартр писателката живее с режисьора документалист Клод Ланзман. Симон дьо Бовоар умира през 1986 година. След грандиозната церемония, на която присъстват личности от цял свят, е погребана до Сартр.