Всичките наши тела от Георги Господинов – ревю

Георги Господинов, роден 1968 г.

Автор: Никифор Радев; knijarnica-anglia.com

Четенето произвежда спомени. И именно десетки такива са затворени между кориците на „Всичките наши тела” от Георги Господинов, част от каталога на издателство „Жанет-45”. Писателят признава, че отдавна не помни, а и се е отказал да търси кои спомени са прочетени и кои – не. Разлика няма, всичко е преживяно, всичко е белег. По всичките наши тела…

Във време на тежка епичност сборникът с кратки разкази на Господинов е изключително вълнуващ, емоционален и сантиментален, събрал в себе си истории от цял свят, много от които са написани по време на престоя му в обществената библиотека в Ню Йорк. Голяма част от разказите са от по няколко изречения, които умело съживяват епохи и светове. Всъщност с „Всичките наши тела” Господинов доказва, че многото думи понякога са излишни, че философията е един-единствен ред, а многословието често е празнословие.

„Всичките наши тела“; корица издателство „Жанет-45“

Според Господинов има една сложна йерархия в днешната литература, според която начело е романът, всичко друго – разкази, поезия, есета, съществува по-скоро поради снизхождението на издателите и пазара. Какво остава за съвсем кратките разкази, фрагменти и изречения. От тях не стават бестселъри и блокбастъри, твърде късометражни са. Техните мравешки тела не могат да се сравняват със слона романа.

Георги Господинов: „Има нещо драматично и заедно с това успокояващо в кратките истории,

поради синхрона на краткостта на телата. Свършват неочаквано, могат да са смешни и абсурдни, да са резки и несигурни, лични и дистанцирани едновременно. Едноминутни новели ги нарича Ищван Йоркен и това е едно от най-точните им определения.

Като деца се надпреварвахме кой ще издържи повече под вода без въздух. Потапяш главата си, при липса на море – в цинкова кофа, бучене в ушите, клаустрофобия в гръдния кош, не дишаш половин минута, минута, някои минута и половина, горе-долу колкото трае една кратка история, и бързо вдигаш глава, връщаш се в живота. Няма да се удавиш, но след всяко потапяне вдишваш като за първи път.

В такива времена като днешното, когато се говори много и напосоки като в кръчма, добрата къса история идва да ни даде мяра за всяка дума. И за всяка минута. Ще ми се да е така”. (със съкращения от „Всичките наши тела)