Ярост от Салман Рушди – ревю

Салман Рушди, роден 1947 годинав Бомбай

Автор: Никифор Радев; knijarnica-anglia.com

Основен белег на литературните титани е острата мисъл и футуристичното мислене. Седмият роман на Салман Рушди – „Ярост”, е писменото доказателство за писателската мощ на британеца с индийски произход, който през 2001-а година пише историята на професор Соланка и куклата му Малоумка, който разказ близо 20 години по-късно звучи все така актуално, реалистично и дори плашещо. Може би Съдбата е това – доживяхме времената, които Рушди предсказа и всички тъжно констатираме тезата му, че нещо не е наред със света; загърбваме постепенно оптимистичната философия за мир и любов от младостта си и не знаем как да се примирим с все по-фалшивата заобикаляща ни действителност. Вероятно единственото спасение е бягството в литературата, която Салман уж пише като фикция, но утре тя всъщност се превръща в реалност. „Ярост” е част от каталога на издателство „Колибри”, в превод на Надежда Розова.

Нажежен до червено, остроумен, философски и, както вече стана ясно, в голяма степен пророчески е романът на Рушди, който е сравнително кратък по обем, но не и откъм съдържание, обхващащ в себе си митология, световна литературна класика и проблемите на 21 век. Салман не изневерява на познатия си стил, смесващ митология и фантазия с реалния живот и разказва трагикомичната биография на милионера Малик Соланка – индиец от Бомбай, образован в Кеймбридж, университетски преподавател, майстор на кукли. Потънал в мисли около монотонното си битие и раздиран от колебания за евентуален развод, Соланка констатира, че гробът е зейнал за всеки от нас, но за колежанските професори се прозява отегчено. И накъде оттук нататък? В дома си в Кеймбридж той създава свой микрокосмос, където се пръква и пътуващата през времето Малоумка – любознателна кукла, задаваща въпроси, която впоследствие става звезда и се разпродава в огромен брой екземпляри по цял свят, надминавайки многократно славата на своя създател.

Измисляйки играчки, Малик Соланка успява да представя човешкия живот дребен, умален до куклени размери. Какво обаче ще се случи, ако куклите имат душа? По произход куклата не е самостоятелен обект, а образ. В древността хората са изработвали кукли и винаги е било грешка да допуснеш друг да притежава кукла по твоя образ – който притежава твоя идол, той притежава и важна частица от теб. Крайната проява на това виждане е куклата за вуду, която можеш да бодеш с игли, за да нараниш човека, когото тя представлява. С появата на масовото производство връзката между човека и куклата прекъсва, куклите стават самите себе си и клонинги на себе си.

Корица: Стефан Касъров; издателство „Колибри“

Една от основните теми в романа на Рушди е защо жени от плът и кръв желаят да приличат на кукли, да преминат границата и да изглеждат като играчки? Куклата се е превърнала в оригинал, а жената – в образ. Тези живи кукли, марионетки без конци, не само изглеждат „куклено”. Зад изисканата им външност се крият чипове, регулиращи поведението, постъпките им, гардероба им. Всички са еднакви, мислейки си, че са различни и оригинални. Ако попиташ тези млади жени, тези високи и самоуверени красавици на път да завършат колеж с отличие и да се отправят на лъскави уикенди на яхти, тези принцеси на настоящето, с техните лимузини, благотворителност, скоростен живот, питомни и възхитени обожатели, които се борят да спечелят благоразположението им, биха ти казали, че са свободни, по-свободни от която и да е жена, в която и да е страна, когато и да било, че не принадлежат на никой мъж, бил той баща, любовник или шеф. Те не са ничии кукли, а независими жени, които сами избират външността си, сексуалните си предпочитания, историята си, контролират живота си. Но дали?

В „Ярост” Салман Рушди се фокусира върху победата на виртуалното над реалното, изгубването на човека в шумотевицата и празнодумието на големия град. Стига до заключението, че животът е краен, съзнаваш, че нямаш нищо, че не принадлежиш никъде, а просто използваш разни неща за известно време. Неодушевеният свят ти се присмива: скоро ще си отидеш, но той ще остане.

Със сладкодумната си бъбривост и през призмата на вродената си източна философия Рушди разсъждава за едни от най-екзистенциалните проблеми на 21 век – смъртта, човешката самота, кризата на средната възраст, емиграцията, очакванията от света. В основата си „Ярост” е присмех над дехуманизацията, развиващият се и все по-налагащ се материален Запад над Изтока, изграждането на училища, но липсата на знание, изграждането на социални жилища, но липсата на добросъседство.

Четенето на Салман Рушди гарантира удоволствие, заради лекотата, с която се лее инак сериозната му и интелигентна проза. Безспорно Рушди е сред литературните титани, но романите му в никакъв случай не са за избрана публика и вероятно в това се крие гениалността му – умението да предава на достъпен за всички език философските си виждания, вълненията му срещу глупостта и броженията му срещу посредствеността.

Роден през 1947 г. в Бомбай, Салман Рушди е британски писател от индийски произход. Той си спечелва признание още с публикуването на втория си роман „Среднощни деца“ (1981), за който е удостоен с наградата „Ман Букър“ през същата година. През 1988 г. неговият четвърти роман „Сатанински строфи“ предизвиква силна реакция в ислямския свят, книгата е забранена в много страни, иранският аятолах обявява автора за вероотстъпник и за убийството му е определена голяма парична награда. Стилът му, смесващ митология и фантазия с реалния живот, често се определя като магически реализъм, примесен с исторически измислици, а темата за взаимните прониквания, противоречия и недоразумения при преплитането на двата тъй различни свята – света на Изтока и света на Запада – минава като основна нишка през произведенията му.