Автор: Никифор Радев; knijarnica-anglia.com

Английската корица на „Тази, която си отива, тази, която остава“

Историите за силното приятелство могат да бъдат разбрани от всеки. И поради тази причина често те са много по-вълнуващи и дори по-емоционални от историите за любов. „Тази, която си отива, тази, която остава” е третата книга от интригуващата четирилогия на италианската литературна сензация Елена Феранте. И в тази част на тетралогията авторката поставя фокуса върху потребността от образование, бедните части на Неапол и силната връзка между главните героини в романа – Елена Греко и Рафаела Черуло, които са вече разделени. „Тази, която си отива, тази, която остава” е част от каталога на издателство „Колибри”, в брилянтен превод от италиански на Мария Добрева.

Хилари Клинтън, кандидатката за президент на Америка споделя, че четенето на Елена Феранте е пристрастяващо – започнеш ли веднъж четирилогията, просто не можеш да спреш. Първия роман от поредицата – „Гениалната приятелка” (ревю ТУК), запознава читателите с бедните покрайнини на Неапол, където се развива действието и където в детските си години Елена и Рафаела, наричана още Лила, завързват своето приятелство. Втората книга – „Новото фамилно” (ревю ТУК), отразява тийнейджърския живот и съзряването на момичетата, стремежите им да се изградят като личности.

В този ред на мисли, напълно логично в третата част от поредицата – „Тази, която си отива, тази, която остава” Елена и Рафаела вече са зрели жени. Всяка от тях: омъжена, с ново семейство, майка. Животът е изминал неусетно и детските планове за бъдещето не са се оказали правдиви. Не бързай да пораснеш, капан е!

Художник на корицата: Стефан Касъров; изд. „Колибри“

И макар Елена Греко да е далеч от Неапол, то родният й квартал я преследва като сянка. Физическата й връзка с Лила е сведена до срещи веднъж на година-две, но въпреки това, приятелката й от детството, е винаги в мислите й. Елена не спира да предполага какво прави Лила, как би реагирала в такава ситуация, защо не я търси по-често? Интелектуалната пропаст помежду им става все по-дълбока: Елена написва роман, който се превръща в бестселър, Лила се оказва самотна майка, работеща в колбасарски цех.

Хронологично, действието на романа се развива през 70-те и 80-те години на миналия век, когато Италия е обхваната от различни движения, пропагандиращи фашизъм, социализъм, крайни политически идеи, арести и сблъсъци. И докато Лила временно се захласва по леви движения и работническите партии, то Елена не спира с амбициите да се развива и образова – пише статии за всекидневник, завързва контакти с хора от университетския кръг на съпруга й Пиетро; убедена е, че грижите по дома и семейството й задушават нейното интелектуално развитие.

Дали обаче щастието е в наличието на съпруг, деца, дом и успешна кариера на писател? Елена бива преследвана от мисли за един човек, от бедния квартал Неапол, чиито докосвания запалват тялото й години по-късно. Коя е тази, която си отива и коя е тази която остава в третата част на четирилогията „Гениалната приятелка”?

Вероятно родена в Неапол през 1943 г., италианската писателка с малко вероятното име Елена Феранте общува с читателите си само чрез своите издатели, които се боят, че ако разкрият самоличността й, тя ще престане да пише. Елена Феранте е автор на 9 романа. Свръхуспехът обаче настъпва, когато поставя началото на неаполитанските си романи със световния бестселър „Гениалната приятелка” (ИК „Колибри“, 2016), номиниран за международната дъблинска литературна награда, от който за по-малко от две години са продадени 5,5 милиона екземпляра! През 2016 г., когато излиза „Новото фамилно име“, втората книга от неаполитанската тетралогия, сп. „Тайм“ включва авторката в списъка на стоте най-влиятелни личности. А „Историята на изгубеното дете“, четвъртият роман от поредицата, е удостоен със Златен медал на Независимите издатели и е номиниран за Ман Букър Интернешънъл. Две от книгите на Феранте са филмирани. Подготвя се телевизионен филм от 32 серии по тетралогията с главен сценарист писателят Франческо Пиколо.