Автор: Книжарница Англия

„Един ден неочаквано започнах да пиша, защото исках. Също както неочаквано започнах да бягам, защото исках. Прекарах живота си в правене на неща, които искам, по начин, който ми допада, независимо от всичко. Не промених подхода си дори когато ме възпираха или критикуваха злостно. Какво и от кого би могъл да поиска такъв човек?”

Обичате ли Истанбул и турските автори, то със сигурност трябва да се потопите в атмосферата на „Хотел Босфор”. Авторката Есмахан Айкол ще успее да ви изненада, и то приятно. Напук на очакванията ви книгата й не е нито сълзлива любовна история, нито пък типична турска драма, а заплетена крими история, написана по всички правила на жанра. Романът е част от каталога на издателство „Колибри”. Брилянтният превод е на един от най-добрите преводачи от турски език – Розия Самуилова.

Използвах за заглавие клишираното сравнение, което колкото и да ласкае Людмила Улицка, предполагам вече й е втръснало до гуша, а именно, че е Чехов в рокля. Съвсем с право писателката може да се обижда от подобни препратки, при все цялото й творчество досега, никак не малко, и доказала с излиянията изпод десетте си пръстта, че има свой непоправим стил и заложен талант.

Французите сякаш са богоизбрани да пишат за свободата на духа. И дори най-голямата трагедия биха описали с техен си, френски маниер, където драмата винаги ще е засенчена от идеята за по-светло съществуване. „37,2° сутринта” от Филип Джиан е разказ за една нестандартна и патологична любов, която не се съобразява с времето и условностите. Игра, в която стремежът да опитомиш другия, тласка участниците отвъд пределите на позволеното и ги изправя пред ръба на бездната. Книгата е част от каталога на издателство „Колибри”, в превод на Асен Златаров и неотдавна бе преиздадена отново.

Eдва ли има по-подходящ сезон от зимата, за да се потопите в ледената обстановка на Антарктида, особено когато разказът се води от сладкодумното перо на Изабела Шопова. Петстотин и двадесет страничният й пътепис „На юг от разума” буквално е съкровище. Първо за всички почитатели на Ледената кралица. И после, за всички почитатели на пътешествията, покоряването на нови върхове, както и тези, чиито дух винаги търси различното, нетрадиционното, новото. „На юг от разума” е част от каталога на издателство „Колибри”.

Способни ли сме да признаем пред себе си собствените си грехове? А пред семейството и приятелите ни? А какво остава да се разкрием пред всеки, знаейки, че сме стигнали дъното? Поради безброй стереотипи, комплекси и стигми мнозина не обичат да говорят за проблемите си, страхувайки се, че ще бъдат отхвърлени, неразбрани, сочени. Журналистката и тв продуцент Весела Тотева обаче не е от тях, тъй като в книгата си „Падение и спасение” тя събира смелост да излее на белия лист мрачното си минало, свързано с хероинова зависимост. Романът е част от каталога на издателство „Жанет-45”.

Ще бъда честен. Давайки това уточнение, влизам и в стилистиката на Слави, но след като прочетох книгата му, се налага. Ще бъда честен, защото имах резерви; защото за пореден път имах предразсъдъци и си казвах: „Пак ли?!… Това не е литература, това не е книга“. И същевременно в книжарницата погледът ми все ме дърпаше към синята „гологлава” корица, все я прелиствах, докато накрая не я взех, и откровено, не съжалявам.

Не мога да скрия влечението си към истории, базирани на действителни събития. Този ми уклон често ме кара да купувам книги единствено заради постулата, който осъзнах през годините, че няма по-добър сценарист от живота. При шеметна и завладяваща фабула съм способен да простя липсата на стил и върховни писателски качества, които инак задължително търся като авторски почерк във всяко художествено произведение. Романът „Силна е нощта” на Делфин дьо Виган обаче се оказа елексир между бурни спомени и неподправен талант да се върнеш към тях на белия лист. У нас книгата е част от каталога на издателство „Колибри”, а преводът от френски е на Росица Ташева.

„Пътувах в таксито, когато погледнах през прозореца и съзрях мама, която ровеше в един контейнер за смет”. Така започва шеметното си приключение Джанет Уолс в автобиографичния й роман „Стъкленият замък”, издаден у нас от „Хермес”. В едно вълнуващи приключение през годините на лошите си спомени Джанет разказва в увлекателния от първо лице стил за лудия си, щур, бурен, беден, мизерен и номадски живот, който споделя с двете си сестри и брат, и родители, понякога напълно абдикирали от настойнически задължения. От ужаса на своето детство обаче Уолс е успяла да сътвори истински шедьовър – искрен, неподправен, чист, без претенции и напълно откровен.