Черно и сребърно / Колибри

Този път Джордано поднася една спокойна и интимна, на моменти хирургически точна констатация за нещата от живота, част от които е ежедневието на младо семейство и тяхната домашна помощница. Университетският преподавател по физика, съпругата му декоратор Нора и синът им Емануеле живеят безметежно под зоркия поглед на госпожа А., жена от друго поколение с безапелационни житейски правила и мъдри решения за всякакви ситуации, своеобразен стълб на семейството със своята всеотдайност и вездесъщо присъствие. Ето защо, когато тя заболява неизлечимо и се затваря в себе си, за да остане насаме с болестта, която скоро ще я отнесе, крехкото равновесие на двойката е необратимо нарушено. Без нея и отживелите й възгледи цялата неразбория на съвременния свят ще се струпа на главите на съпрузите и малкият им син ще се почувства за пръв път изоставен и осиротял. Понякога любовта сякаш не съществува сама за себе си, а се крепи на наличието на свидетел, какъвто е била госпожа А. Двамата трябва да си дадат сметка, че черният цвят – неговият философски поглед към живота, и сребърният – нейната жизнена сила и неуморна енергия, не се сливат, те съжителстват редом. Според Паоло Джордано любовта може да изглежда и така.

Паоло Джордано (р. 1982 г.), е доктор по теоретична физика. Първият му роман, „Самотата на простите числа“, награда „Стрега” за 2008 г. (ИК „Колибри”, 2010), незабавно става международен бестселър. Преведен е в 40 страни и е филмиран от Саверио Костанцо. „Човешкото тяло” е вторият му роман, който утвърждава името му на забележителен европейски писател. Това е антивоенен роман, но и книга за вината, за другарството, за приятелството и любовта, за човека, поставен в екстремни условия, когото Джордано изследва с голяма чувствителност и с изключително майсторство.