Книжно

„Хюриет“ – един от най-големите турски всекидневници отказа да публикува интервю с Нобеловия лауреат Орхан Памук, в което той споделя позицията си за референдума за поправките в конституцията.

Доколко животът може да бъде гаден, суров, студен, северен? Романът на Елена Чижова „Време за жени” нагледно дава отговорът на този въпрос, представяйки една тежка действителност, потънала в непрогледен мрак, където липсва дори надежда за спасение и няма никакви изгледи за лъч светлина. Книгата у нас е издадена от издателство „Милениум” в превод от руски на Денис Коробко.

Те са изключително забавни и отдавна са прескочили границите на привидния им таргет: изморената майка, на чиято гърда постоянно виси гладно дете, а със свободната си ръка тя прахосмукачи мокета. Елисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова, или по-известни като Елисавета и Красимира от „Майко Мила”, са създателките на едноименния сайт и Фейсбук страница, които се радват на ширеща се популярност както сред майките, така и сред бащите, а и изобщо сред всички, които гледат на живота с усмивка; за които проблемите не са края на света и знаят, че златното правило на живота е да откриеш баланса между щастието и нещастието и най-вече с усмивка и гордо изправена глава да продължаваш напред.

За почитателите на качествените трилъри няма нужда Харлан Коубън да бъде представян, а за тези, които тепърва ще се запознаят с творчеството му, дали мнението на Джулия Робъртс за книгата му „Излъжеш ли ме веднъж” не е достатъчно. Холивудската звезда определя романа като „Шеметен, поглъщащ и точно това, което я държи будна цяла нощ, докато не разбере финала.

Има ли щастлив живот за българския пенсионер? На книга – да, и новият роман на Андрей Велков „Няма закога” е най-добрата утопия на грозната действителност, в която живеят родните старци. Книгата излезе през февруари тази година и е в каталога на издателство „Колибри”.

Постигането на американската мечта вълнува човечеството десетилетия наред. Стремежът за изграждане на щастлив живот и гонене на идеала сякаш е погубил повече хора от която и да е война. И сякаш това е ежедневната война на всеки в Америка и извън нея, повярвал в американската мечта, и безспирно преследвайки я с цената на всичко. С романа си „Американски пасторал” писателят от еврейски произход Филип Рот разглежда в дълбочина тъжната участ на един праволинеен и привидно щастлив човек, чиято представа за идеален живот се оказва фалшива и илюзорна. Книгата е преиздадена от издателство „Колибри”, в превод на Елика Рафи.

„Един ден неочаквано започнах да пиша, защото исках. Също както неочаквано започнах да бягам, защото исках. Прекарах живота си в правене на неща, които искам, по начин, който ми допада, независимо от всичко. Не промених подхода си дори когато ме възпираха или критикуваха злостно. Какво и от кого би могъл да поиска такъв човек?”

Обичате ли Истанбул и турските автори, то със сигурност трябва да се потопите в атмосферата на „Хотел Босфор”. Авторката Есмахан Айкол ще успее да ви изненада, и то приятно. Напук на очакванията ви книгата й не е нито сълзлива любовна история, нито пък типична турска драма, а заплетена крими история, написана по всички правила на жанра. Романът е част от каталога на издателство „Колибри”. Брилянтният превод е на един от най-добрите преводачи от турски език – Розия Самуилова.

Използвах за заглавие клишираното сравнение, което колкото и да ласкае Людмила Улицка, предполагам вече й е втръснало до гуша, а именно, че е Чехов в рокля. Съвсем с право писателката може да се обижда от подобни препратки, при все цялото й творчество досега, никак не малко, и доказала с излиянията изпод десетте си пръстта, че има свой непоправим стил и заложен талант.